Магическите думи, които са по-важни от „моля“ и „благодаря“

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

let's do it

„Вчера отидохме с дъщеря ми на пързалката, където имаше много деца на ролкови кънки. Повечето изглеждаха толкова грациозни и красиви, а дъщеря ми не можеше да откъсне очи от тях. Наблюдаваше ги като хипнотизирана и сърце не ми даваше да я откъсна от тази гледка. Прочетох в очите й, че тя също иска да се пързаля като тях. Но е още толкова мъничка, едва на две и половина и дори не ми идва на ума има ли толкова малки номера, за да пробва. Погледна ме с толкова желание в очите, че реших да рискувам и й казах: – Е, нека да опитаме!“

Наехме възможно най-мъничките кънки, завързах ги много стегнато и отидохме на пързалката. С кънките под наем, крачетата й не се подчинавяха, тя се клатушкаше несигурно и се олюляваше, падна няколко пъти. След 20 минути затваряха пързалката, така че първият й опит не трая дълго и, разбира се, тя остана малко разочарована. Но макар и така, тя вече беше опитала и този опит истински я вдъхнови.

Силата на окуражаващите думи и изрази и тяхното магическо въздействие върху децата открихме когато тя беше само на годинка. Пръв ги изрече съпругът ми и те сякаш отвориха необятна вселена пред нас.

„Тати, хайде да смесим всички цветове с ръце!“ или „ Мамо, искам да ти помогна да сготвим супата.“ Страховете от горещата вода за супа, от острия нож, разбира се, си оставаха за мен. Естествено, много по-бързо и лесно ще сготвя сама, но когато тя ми казва „Нека ти помогна, искам да опитаме!“ единственият възможен отговор, който можех да й дам бе: „Защо не?

Знам, че с достатъчно опити и практика, тя ще става все по-добра и полека-лека ще започне да се справя с всякакви задачи и предизвикателства.

И не е важно, че реже морковите или картофите твърде бавно и че не го прави перфектно, важно е, че знае, че може да опита и че иска да го направи. Разбира се, аз съм до нея, повтарям непрекъснато как да държи ножа, как да си движи пръстите и как да се предпази от порязване.

И нещата се получават.

Децата са изключително щастливи да чуват фразата: „Нека да опитаме!“

Тя сякаш е същността на детството, защото за децата е важно да опитват, да са любопитни, да правят това, което им хрумва на момента, без да се страхуват от последствията. Ако се замислим сериозно, ще установим, че умението да опитваме и експериментираме ще направи и нас възрастните по-освободени и решителни да експериментираме и да се впускаме в спиращи дъха приключения.

Важно е децата да знаят, че дори да не успеят първия път, могат да пробват отново и с усмивка да продължат напред.

Магията на фразата „Нека да пробваме“ е, че ние правим това заедно, подкрепяме се взаимно, така че да подкрепим експериментаторския дух и творческите търсения на децата си и заедно с тях да се впуснем в приключението. Това не е риск, това е опит, който всеки следващ път е все по-успешен.

„Нека да опитаме!“ са думи, които носят известно съмнение, защото никой не знае какво ще последва, какво точно ще се случи, понякога дори възрастните не знаем как да направим нещо и не сме сигурни за крайния резултат, но именно тази искреност и желание да направим нещо заедно е причината да ни се случват невероятни неща. Тези думи ни помагат да търсим и да намираме изход в много от трудните житейски взаимоотношения и ситуации, съпътстващи ни всеки ден: „Аз съм объркана. Нека се опитаме да поговорим“ или „Преминаваме през труден период сега, нека да се опитаме да намерим други начини за разбиране.“

Защо да не опитаме?

Наистина, защо не?

Нека се опитаме!

източник: www.brightside.me

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

47,668 преглеждания

Comments are closed.