Кой спечели конкурса “Истории от детската градина”

Получихме страхотни истории от детската градина – забавни, изпълнени с благодарност, носталгия, мили спомени… Спряхме се на четири, които да публикуваме като победители. Техните автори ще получат награди от Самосонайт – раничка, моливник и несесер, с които да зарадват техните малки палавници.

Благодарим на всички, които се включиха в конкурса и честито на победителите!

Отивам с почти 2-годишната си дъщеря да вземем кака й от детска градина. Едно момиченце на 4 години започва да я милва и казва: „Ех, колко е млада и красива…” . Aз й казвам, че и тя също е млада и красива, но тя не е съгласна: „Не е така, аз отдавна съм пораснала.“
…………………………………………………………………
Разговор между две деца на рожден ден:
– Ти на колко ставаш?

-На пет.
– Е, аз съм по-голям. Вече съм на пет и половина.
– Не е вярно, последния път, когато черпи и ти стана на пет!
(Като не е почерпил, значи не може да е на 5 и половина)
………………………………………………………………..
Това са две от многото комични случки в нашата градина. Почти всеки ден се ражда по някоя подобна… Има обаче и толкова много рационални неща, които и аз научавам от детската градина – например как се учат децата да броят сричките, слагайки юмруче под брадичката. Бях толкова горда, когато за пръв път чух дъщеря ми да дели думите на срички и да ги брои, че сигурно цял месец се хвалехме. 🙂
Като изключим болестите, всичко останало е голяма приказка – чак ми се приисква да ходя и аз на градина!!!

Mimimouse – печели раничка

Здравейте! Ще ви разкажа за детската градина на сина ми Константин (6 годинки). Тя е ЦДГ № 43 – “Синчец”, във Варна. Нашите госпожи се казват г-жа Евтимова и г-жа Чотева, помага им винаги усмихнатата леля Надя. Директор е г-жа Иванова.

Тръгването на Коси на градина преди няколко години много ни притесняваше, тъй като той е малко „затворено” и срамежливо дете. За щастие, всичко мина без ревове и истерии, адаптацията протече бързо и неусетно. Убедена съм, че основен принос за това има точния подход, внимателното отношение и голямото търпение на персонала. Месец след началото Коси се чувстваше абсолютно “в свои води”, дори му беше интересно да ходи на градина.

От тогава мина доста време, сега градината е неизменна и любима част от ежедневието на порасналото ни детенце. Има си много приятелчета, сред които Мирелка и Преско, за които често ни разказва.

Като всяка майка и аз бях скептична в началото: “Дали сме случили на градина…?”. Но съмненията ми бързо отпаднаха. В заведението редовно се организират и провеждат различни мероприятия – коледен и новогодишен благотворителен базар, годишен благотворителен карнавал, тематични празници, празници за откриване и закриване на учебната година, ден на водата, ден на семейството т.е. празници не липсват. Дори и с малко средства, при добро желание от страните може да се получи незабравимо изживяване за хлапетата ни. Редовно има конкурси за рисунка, стихче, песен, апликация, макет или друго оригинално детско хрумване, при което се откриват неподозирани таланти и се дава възможност на децата да развиват въображението си.

Тази година бяхме впечатлени от “Празника на плодовете”, който се проведе през май. Родителите имахме за задача да преобразим децата като плодчета. На празника, естествено, имаше много песни, танци, стихчета, сценки на “плодова” тема. Накрая децата с помощта на госпожите, направиха собственоръчно плодова салата и плодов сок. Беше изключително весело, пъстро и интересно (както можете да видите на снимките).

През септември пък имаше еднодневен излет до етнографски комплекс недалеч от Варна. Освен че играха, бягаха и се забавляваха до изтощение, децата се запознаха с редица древни български обичаи и занаяти: пране на килими в тепавица, грънчарство, дървообработване и дърворезба, обработка на метали и др.

Освен забавленията обаче, трябва да спомена и факта, че Коси непрекъснато ни изненадва с нови, макар и елементарни, знания по математика и четене. Най-важното е, че информацията им се поднася бавно и тактично, под формата на игра. Защото детенце с твърд характер, като на Коси, трудно ще се поддаде на заповеди и натиск (насила хубост не става), а това със сигурност ще има значение след година, когато вече е ученик.

Радвам се, че попаднахме точно в тази градина и точно на тези госпожи.
Благодарна съм им, че правят сигурни първите стъпки на детенцето ни за развитието му като голям, съвестен и добър човек!

Веселяшки снимки от градината тук

dolly Печели моливник

„На пикника бяхме аз, Галенка и Весито, цялата група ” Слънчо”. Там беряхме най-различни цветенцa (мини-розички) и моят тате Стойчо ни късаше мини-розичките. Tам ядяхме най-различни неща, а пък с Весито се разхождахме в гората, само че тате беше с нас, защото да не се загубим. Пускахме ето там хвърчила, Тедка си пускаше хвърчилото на Мечо Пух, пък аз си пусках онова шареното…”. Това е част от разказа на моя петгодишен син за един прекрасен майски ден сред природата, един чудесен пикник, на който присъстваха децата от група „Слънчо” на ОДЗ „Пчелица”. Имаше всичко: много усмивки, хвърчила, барбекюристи, скаути, игри на гърненца, игри с топки, с чували, игри забавни и разностранни. Мини-розичките, за които говори той, са цъфналите божури, от които направиха красиви букети и изненадаха мамите и госпожите. В този слънчев ден всички бяха в действие: деца, родители и учители. Всички бяха толкова доволни, така добре си прекарахме, че се наложи през октомври да организираме Пикника 2. Радвам се, че детето ми е в група, в която расте доволно и щастливо, група, от която струи живот и пръска искри в бъдещето…

humorela – печели несесер

Скоро ще ставам майка и започнах да подреждам бебешките дрешки. Сред новите дрешки намерих една, дадена ми от сестра ми, която беше моя, носена от мен самата преди 25 години и въпреки това в отлично състояние. Като видях рокличката ми стана толкова мило… Любимата ми! В детската градина я носих. Отпред има един джоб с избродиран слон, а именно този джоб ме доведе до спомените. В детската градина госпожите ни караха да си изяждаме всичко, а аз не можех и пълнех този джоб със супа. Когато вечерта майка ме прибираше у дома, винаги вадеше фиде от джобчето :)))

Takiki – печели книжка от Клевър Бук