Как се чувствате, когато оставяте детето в детското заведение?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

mother_working

Статията е публикувана на 7 септември 2011 г. от Джоан Стърн в „Родителството е контактен спорт“ (Joanne Stern, Ph.D./ Parenting Is a Contact Sport)

Добре, значи не прекарвате всяка една минута от живота си с децта си? В мир ли сте с това или влачите след себе си черния облак на вината? Сигурно се сравнявате със съседката, която щастливо прекарва следобедите си в печене на домашни курабийки или в занимания с децата, а вие се кълнете, че ще си изскубете косите, ако не го направите с вашите поне веднъж в следващите шест месеца. А майката по улицата, която има две деца и убийствена усмивка на лицето, докато вие трябва да изтриете гримасата на лицето си и да помолите божествата за поне още малко търпение, докато влачите децата по разни ваши задачи?

Или сте работеща майка и въпреки че обожавате да прекарвате времето си с децата, офисът ви има стриктен режим по отношение на работното време? Да прекарвате по някой и друг ден с децата не е вариант.

Без значение дали сте работеща майка или такава, която стои вкъщи с децата, не би трябвало да чувствате вина за това, че не сте с децата си 24/7. Съвсем здравословно е да се разделите с вината, когато оставяте децата в детската градина, ако работите, ако сте доброволец в проект или когато просто имате нужда от време за себе си.

Когато най-голямата ми дъщеря Каръл беше малко дете, разбира се, я обичах повече от всичко. Но също осъзнавах, че ако не прекарвам малко време без нея, ще полудея. Все още помня момента, в който карах колата, след като я бях оставила в дома на детегледачката за пръв път. Вината ми тежеше като тонове с тухли, защото майка ми никога не беше наемала детегледачка, която да се грижи за мен самата като малка. Години по-късно, когато и двете ми дъщери бяха големи, аз просто не можех винаги да размествам ангажиментите си така че да присъствам на всяко важно събитие в живота им. Тъжно, но поне бях надрастнала нуждата да се чувствам виновна. Преглеждахме си графиците и ангажиментите предварително и те двете знаеха, че са на първо място в живота ми. Но също знаеха, че реалността хапе и, че не е възможно да ги поставям всеки път на първо място в същата тази реалност.

Но, разбира се, никой не може да ви каже как да се чувствате. Ако, обаче промените начина, по който мислите за определени неща, скоро ще се променят и чувствата ви, свързани с това. Нека поясня. Представете си любимата си картина. Обикновено заедно с нея виждате и рамката й. Помислете колко различна би била картината с друга рамка, с различен цвят, различен размер и контур. Същото се отнася и за ситуациите в живота ви. Често не можете да промените ситуацията (картината), но ако промените начина, по който мислите за нея (рамката), цялата картина ще изглежда по различен начин.

Ето няколко примера:

1. Картината (ситуацията от реалния живот): Работя извън дома си и нямам възможност да прекарвам всеки ден с децата си. Стара рамка (тази, която предизвиква вината): Не давам на децата си любовта и подкрепата, от която се нуждаят и заслужават от майка си. Нова рамка (тази, която ви освобождава от вината): През деня давам възможности на детето си, които иначе не биха имали, а вечер и през почивните дни съм щастлива, че съм с тях и съм напълно отдадена на тях.

2. Картината: През седмицата оставям децата в детско заведение, където прекарват целия ден с други хора. Старата рамка: Трябва да пренаредя ангажиментите си, така че отговорностите ми и нуждите ми да не се сблъскват с тези на децата ми. Нова рамка: През деня децата се социализират и добиват важни комуникативни умения, заедно с другите деца. Вечер са дори по-щастливи да са с мен и с нашето време заедно е по-наситено и осмислено.

 3. Картината: Искам да съм сама за малко. Мога да съм заедно с децата през цялото време, но не искам. Старата рамка: Аз съм егоист и карам децата си да се чувстват маловажни в живота ми, както и изостваени и необгрижени. Нова рамка: Когато имам свое лично време, аз съм по-освежена, обновена и енергична и иска  да съм пак с децата си. Сега имам повече време, което да прекарвам ефективно с тях.

Няма научно доказателство, че ощетявате децата си, когато не прекарвате 100% от времето си с тях. Но има много проучвания, които сочат колко важно е да се грижите за себе си. Тогава имате много повече да им дадете, защото вие самата се чувствате удовлетворена и доволна. Затова сте и по-ентусиазирана да сте с тях. Вие сте по-щастлива, а всяко дете иска щастлива майка.

Джоан Стърн, лекар, психотерапевт и консултант по семейно здраве, автор на книгата „Росдителството е контактен спорт“ (Parenting Is a Contact Sport).


FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

2,296 преглеждания

Comments are closed.