Как да спрем да повтаряме „Побързай” преди да тръгнем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

sneakers_on_the_go

През последните няколко месеца попаднах в капана на бързането сутрин. Има различни причини за това, но осъзнах, че в нашия случай доста от тези причини се дължаха на собствената ми липса на организираност и стрес. Разбира се, момичетата ми имат сутрини, в които са по-малко кооперативни по каквито и да било причини, но по-притеснителни бяха моите реакции, отколкото тяхното поведение. Промяната в реакцията ни като възрастни често води до силен ефект върху поведението на обичните ни по-малки членове на семейството.

Другото нещо, което осъзнах беше, че моето „Побързай!” в действителност не помагаше по никакъв начин. Не отивахме никъде по-бързо и напускахме къщата доста по-сърдити от колкото е нужно.

Затова си забраних да казвам „Побързай!”.

Споделих във фейсбук и въпросът, който ми се задаваше беше как избягвам да казвам „побързай” особено, когато трябва да сме накъде навреме.

Сега естествено нямам всички отговори (всъщност, много от другите членове в групата споделиха страхотни идеи, някои от които съм включила по-долу), но това е, което работи при нас засега.

  • Самият акт на това да си обещаеш да избягваш да казваш „побързай” ме направи по-осъзната за цялостното ми настроение и ниво на стрес. Тази себеосъзнатост означава, че често си поемам въздух и си напомням, че имам избор как да отвърна, когато се чувствам разстроена.
  • Когато не съм успяла да се приготвя предишната вечер, защото, когато момичетата си легнат аз работя, докато не се сгромолясам изтощена в леглото (обикновено само час или някъде толкова преди първото събуждане за вечерта на малката ми дъщеря, ако съм късметлийка), въведох няколко малки промени във вечерната ни рутина, които правят сутрините различни. Това включва цялата униформа на Ими да е извадена, дневникът й и всичко, което може да се прибере предварително е в чантата й и питане на Ими какво иска в кутията си за обяд за следващия ден. Въпреки че не й приготвям обяда от вечерта, това означава, че не трябва да я чакам да ми отговори на сутринта, особено, ако спи или се събуди сърдита.
  • Опитвам се да съм станала и поне почти да съм се приготвила аз самата преди момичетата да се събудят.
  • Сутрините обикновено проверявам мейлите си и социалната мрежа първо. Сега, ако се оспя, това трябва да изчака, тъй като компютърът остава изключен и телефонът настрана, след като момичетата се събудят и остава така, докато търчането за училище приключи.
  • Използвам поощрения, напомнящи на Ими, че ако се приготви, без да се разсейва ще има време да поиграе преди да тръгнем.
  • Картите на рутината продължават да са наистина ефективен начин Ими да си върши задълженията с далеч по-малко тревога. Картите, които се отнасят до сутрешния режим висят на вратата в банята ни, за да бъдат попълнени и служат за чудесно напомняне какво трябва да се направи след това.
  • Преструвам се, докато го направя, да бъда прекалено весела, пееща и смееща се, прибавям една-две шеги, за да поддържам атмосферата лека, което изглежда наистина помага.

Когато попитах във фейсбук за най-добрите съвети за излизане от вкъщи колкото е възможно по-гладко, това бяха някои от най-креативните отговори:

  • Джес: Нагласям две аларми на телефона си с различни „песни”. Първата е алармата „остават 10 минути”. Това обикновено размърдва дъщеря ми, ако има тежка сутрин, тъй като тя знае, че втората „готова или не” аларма означава, че тръгваме, независимо дали е готова или не. Тя беше на училище с рошава и несресана коса веднъж и яде закуска в колата няколко пъти, но НИКОГА не се е появявала с пижама в училище, така че наричам това успешна система. Наистина ми помогна да се стресирам по-малко сутрин и оставям отговорността на нея да е готова за деня си.
  • Лили: Предупреждавам децата, поне два пъти, а след това давам задача минута или две преди това „Сам, можеш ли да си обуеш чорапите преди да тръгнем”, „Амели, би ли искала да донесеш книгата?”. Също изоставам леко с времето при придвижването до колата, но „мисиите” за тях изглежда ми помагат да изглеждам по-малко като патка без глава.  
  • Кристи: Имаме успех с „магазините”. Момичетата отиват в магазина за дрехи, за да се облекат, в магазина за чорапи за чорапи и на опашката с таксита за колата. Плюс кафето (за закуска), фризьорския салон и салонът за красота (миене на зъби и миене на лице).
  • Аманда: Направихме таблица-игра за момичетата, за да се приготвят. Това беше страхотен начин да се научат да правят всички нужни неща преди да излезем. Избирате маркер, започвате от долу и се предвижвате по пътя, докато изпълнявате нещата. Когато стигнете до ТРЪГВАЙ полето сте готови да тръгвате.

 

Прочетете още:

pisanitsi%201  Най-хубавото време е това, прекарано с детето

family_breakfast  8 стъпки за преодоляване на сутрешния стрес преди училище

shapka-aglika-400  Защо да развиваме дисциплинарни приоми

genius%20child1  Натовареното детско ежедневие

За авторката: 

Christie-Burnett-Childhood-101Казвам се Кристи Бърнет и преди да стана майка съм била възпитател на малки деца, учителка в предучилищна подготовка и в детска градина. Сега имам две прекрасни момичета и съответно две прекрасни причини да стоя вкъщи и да се грижа за тях. Ето защо създадох Childhood 101 – заради нуждата да имам свое място, където да продължавам да се занимавам с професията си на детска учителка.

 

Обожава да измислям бебешки и детски образователни игри и креативни занимания, игриви приключения, активни дейности и родителски предизвикателства! 

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

1,743 преглеждания

Comments are closed.