Как да бъдем добри слушатели на нашите деца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Върнете се назад в детството си, когато сте растели и за всичките пъти, когато сте се съмнявали в собствените си способности, когато сте чувствали объркани или неудовлетворени. Истината е, че не е лесно да растеш! Ние може да помогнем на децата си да минат през всички падания, синини и натъртвания, просто като сме винаги там за тях. И тук нямаме предвид физическите рани. Децата трябва да знаят, че когато имат усещането, че целият им свят се срутва, те винаги имат едно сигурно и спокойно място, където да отидат и там ще ги чака един бездънен източник на безусловна любов и подкрепа.

Да бъдеш добър слушател изисква не по-малко умения, отколкото да бъдеш добър оратор. И това не означава само да седиш срещу човека, който споделя. Активното слушането включва набор от действия, които показват и изразяват нашето внимание, съчувствие и уважение към този срещу нас. Да изслушваме децата си е още един начин да покажем нашата любов и загриженост, както и да изразим подкрепата си.

Ето какво трябва да имаме предвид, когато детето ни има нещо важно да ни каже:

Оставете настрана книгата или кухненската кърпа. Изключете телевизора. Поддържайте контакт очи в очи с детето, така че да му е удобно. Ако трябва седнете или клекнете, за да сте на неговата височина. Не забравяйте физическия контакт. Може да си сложите ръката на рамото му или да го хванете през кръста, ако ви се стори уместно.

Когато децата се опитват да изкажат проблем, да изразят чувствата си и мислите си или пък са загрижени за нещо, често, ние родителите, ги слушаме с „половин ухо”, докато мисълта и вниманието ни са насочени към нещо друго. Така не може да се отнасяме към детето си. Обикновено няколко минути на искрено и внимателно изслушване са много по-стойностни, отколкото да оставим детето да говори един час, докато се занимаваме с нещо друго.

Не бързайте да давате решения, идеи или да изнасяте лекции. Често децата просто се нуждаят от трибуна. Нуждаят се от някой, който да ги изслуша. Изказвайки гласно проблема или ситуацията, децата всъщност си дават възможност сами да разберат какво точно искат да правят. Когато вие решите проблема вместо тях, това може да сложи край на дискомфорта и те да почувстват облекчение в дадения момент, но в дългосрочен план, това няма да е добре за тях. Много по-важно е да получат подкрепа и да ги насърчите, за да успеят да намерят решението сами, без ваша помощ.

Показвайте ангажираността си към това, което детето говори, като задавате подходящи въпроси и правите коментари: „Така ли?”, „И какво стана след това?”, „Ооо, как те накара това да се чувстваш?”

Уважавайте чувствата и страховете на децата си. Когато те дойдат при вас с негативни емоции, твърде изкушаващо е да ги сведем до минимум, като им кажем: „Не се притеснявай за това” или „Няма от какво да се страхуваш”. Тези коментари носят повече вреда, отколкото полза. Важно децата да имат вяра в собствените си усещания и емоции и да се вслушват в тях.

Когато им кажем нещо от рода на „няма за какво да плачеш за тази счупена играчка”, ние им пращаме послание, че чувствата му са маловажни или погрешни. Много по-добре е да потвърдим техните усещания и да проявим съчувствие и разбиране: „Да, разбирам как се чувстваш” или „Нормално е да си разочарован и тъжен. Все пак това беше любимата ти играчка”.

Помогнете на детето да се съсредоточи и да обърне вниманието си към възможните решения, отколкото да затъва в нещата. Ако става дума, не за конкретен проблем, а за някакво емоционално състояние, трябва да насърчим детето да ги изрази напълно чувствата си, преди да продължи нататък. Трябва да го окуражим и подкрепим, да предложим варианти, от които то само да избере и да реши как да се справи със ситуацията: „Какво би направил сега?” или „Как смяташ, че ще е най-добре да постъпиш при това положение?”.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

6,048 преглеждания

Comments are closed.