Днес отбелязваме 135 години от Освобождението на София
На днешния ден се навършват 135 години от Освобождението на София от османско владичество. Градът е освободен на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко, по време на Руско-турската освободителна война. В катедралния храм „Света Неделя“ е отслужен тържествен молебен в присъствието на генерал Гурко.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 г. (22 март 1879 стар стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
Ето още малко история:
Още на 30 ноември (12 декември) 1877 г. се провежда военен съвет на руската армия, който е ръководен от император Александър II. Висшите офицери от Дунавската армия, които присъстват на заседанието, трябва да решат важния въпрос за зимното преминаване на Стара планина, като за разлика от тогавашната теория и практика на бойните действия ген. Д. А. Милютин предлага неочаквано за турската войска преминаване на планинските проходи и стремително напредване на руските части в Тракия. Руският император е смутен от смелото предложение и демонстрира колебливо поведение, но аргументите на военния министър ген. Милютин и други висши командири го убеждават, че операцията ще е успешна.
Западният отряд на ген. Гурко има следната цел: от линията Орхание (Ботевград)-Етрополе-Златишки превал да премине Стара планина през Арабаконашкия проход, да разбие частите на Шакир паша и след като превземе София, по долината на р. Марица към Пловдив да излезе в тил на турските подразделения.
Операцията по превземането на София е с изключително важно стратегическо значение за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия, защото градът представлява основна база за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Към Софийското поле се насочват генералите Гурко и О. Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд, а срещу себе си имат петнадесет хилядната турска част. Тя е командвана от Осман Нури паша и е заела подстъпите и укрепленията около София.
Битките за бъдещата столица започват на 31 декември при Горни Богров, а след като опожаряват селата Долни Богоров и Ботунец, турските съединения нападат колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминават в контраатака.
Населението в града започва да се усеща бъдещата свобода, защото още на 31 декември в София ясно се чуват топовните гърмежи от Богоров, а когато разбитите войници на Осман Нури паша, между които били много ранени, се завърнали от сраженията, става ясно, че освобождението е близо.
Частите на ген. Раух преминават река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, които са дислоцирани срещу тях, са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на Лейбгвардейския Преображенски полк. Турските войниците запалват моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо е загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължава.
Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руснаците на 3 януари, като по този начин пътят на турците за отстъпление към Пловдив е отрязан и се създава ситуация, при която османските войски могат да бъдат обкръжени. Осман Нури Паша разпорежда незабавно отстъпление към Перник, за да избегне опасността, като изоставя близо 6 000 болни и ранени войници в София.
Той издава заповед бъдещата столица да бъде запалена, а складовете с боеприпаси – взривени. Турският командващ предупреждава само консулите на европейските държави в града за своето решение. Благодарение на енергичната намеса на италианския консул Виторио Позитано и френския му колега Леандър Леге София е спасена от опожаряване. Италианският дипломат организира доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напускат града.
На 4 януари ген. Й. Гурко влиза тържествено в бъдещата българска столица, като първите войници от Западния отряд на руската армия достигат в града в ранния следобед на 4 януари 1878 г. Това става около 14:00 часа, а ген. Гурко е посрещнат триумфално от радостните граждани, като в църквата „Света Неделя” е отслужен тържествен благодарствен молебен.
Честит празник!
1,530 преглеждания
