Децата трябва да са щастливи, а не на всяка цена най-добрите

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shtastlivo-dete

21 век е векът на голямата надпревара, на голямата конкуренция, на голямото доказване. Живеем с усещането, че нищо от това, което правим, не е достатъчно, че ако за миг не се състезаваме със себе си, ще отпаднем от съревнованието завинаги.

Поради това, изобщо не е чудно, че през последните две десетилетия много родители приемат един твърде изтощителен модел на възпитание, с цел да поддържат децата си в постоянна хиперактивност. Това са родители, които искат децата им да са идеално подготвени за живота, да имат разностранни знания и умения, да постигат отлични резултати в училище, за да се реализират добре в живота, да получат добре платена работа и да са финансово независими. Целта на тези родители е децата им да бъдат винаги и непрекъснато най-добрите във всичко. Те не се задоволяват с това децата да са добри ученици, затова без изобщо да се замислят ги записват за възможно най-много и най-разнообразни извънкласни дейности, като им внушават идеята, че именно това е пътят към успеха.

Най-лошото при тези родители е, че не вярват и убеждават самите деца, че правят всичко това в името на „собственото им добро“.

Основният проблем с този образователен модел е, че той упражнява ненужен натиск върху децата, който в крайна сметка отнема съществени моменти от детството им, а в резултат се изграждат емоционално неуравновесени и разбити възрастни.

Какви опасности крие тласкането на децата по пътя на „успех на всяка цена“?

Под влияние на упражнения натиск повечето деца стават послушни и изпълнителни. Те обикновено могат да постигнат резултатите, които родителите им изискват от тях, но в дългосрочен план това ограничава автономното им мислене и уменията, които могат да доведат до истински успех. Ако родителите не осигуряват пространство и свобода на децата си, те на практика му пречат да намери своя път. Колкото по-силен е външния натиск, толкова по-големи са очакванията на самото дете, което е пречка то да взема собствени решения и развива своята идентичност.

Кога любовта към децата ни се превръща в бреме за тях

Изводът от казаното до тук е, че насаждайки в детето идеята, че то трябва да е най-доброто на всяка цена, се пораждат редица сериозни опасности.

- Външният натиск отнема важни моменти от детството на детето. Детството е времето за учене, но и за игри и забавления. Децата е добре да учат нови неща чрез игра, да правят грешки, да мързелуват, да си измислят и фантазират и най-вече да контактуват с други деца. Родителското очакване детето да е най-добро в дадена област само ще прекърши крехките им желания и мечти, от които на практика се нуждаят. Този начин на възпитание само ще отнеме от детството им, без да им даде нещо съществено в замяна.

- Този начин на възпитание е причина за загуба на вътрешната мотивация в децата и липсата на удоволствие от нещата, които то върши. Когато родителите се съсредоточават повече върху резултатите, отколкото върху усилията, детето губи вътрешната си мотивация, защото мисли, че резултатът е по-важен от начина, по който е постигнат. Това може да увеличи вероятността за извършване на измама в училище – преписване, подсказване и други подобни. Фокусирайки се върху резултатите, детето  губи интерес към трупането на реални знания.

- Насажда се страх от провал. Той е едно от най-ограничаващите усещания, които човек може да изпита. Това чувство е тясно свързано с концепцията, която дефинира успеха. Ето защо, непрекъснатото тикане на децата към успеха най-често води до страх от провал. В резултат на всички тези родителски усилия най-вероятно детето да не постигне така желаната независимост и предприемчивост.  И още нещо, има реална опасност децата на такива родители един ден да приемат посредствеността само защото се страхуват от неуспеха.

- Родителската амбициозност най-често води до загуба на самочувствие при децата. Много от най-успешните хора в професионален план са неуверени в себе си. Например, много супер модели признават, че смятат, че са твърде грозни или дебели, а всъщност са признати за икони на красотата. Това се случва, защото нивото на перфекционизъм, на което те винаги са били подлагани ги кара да вярват, че никога няма да бъдат достатъчно перфектни и че и най-малкия недостатък е достатъчен, за да ги презират другите. Децата, които растат с тази идея, стават несигурни възрастни, с ниско самочувствие и вярват, че не са достатъчно добри, за да бъдат обичани. В резултат на това, те живеят в непрекъснато очакване на одобрението на другите.

Децата, които прекарват повече време сред природата, са по-щастливи

Какво е важно да знае детето?

Децата не трябва да са най-добрите, те просто трябва да бъдат щастливи. Затова трябва само да се уверите, че детето ви знае:

- Че е обичано, безусловно и по всяко време, независимо от грешките, които прави.

- Че е в безопасност, че ще го защитавате и подкрепяте, винаги когато и както можете.

- Че може да не е най-умното, да фантазира и играе с приятелите си, дори да мързелува.

- Че може да избере да се занимава с това, което най-много му харесва и да посвети целия си живот на тази страст, без значение какво мислят останалите. Да знае, че може да прекарва времето си рисувайки котки с шест крака или да ниже герданчета от цветни мъниста, но ако това е нещото, което го прави щастливо и което истински иска, по-добре да прави това, отколкото да свири на цигулка или да посещава кръжок по биофизика.

- Че е специален и прекрасен човек, подобно на много други хора по света.

- Че заслужава уважение и че всеки друг човек на света също заслужава неговото уважение, заради това, което е.

25 дейности, които ще помогнат на децата да се справят със стреса

 Какво е важно родителите да знаят:

- Че всяко дете се развива със свое собствено темпо и че не трябва да го сравнява с други деца на неговата възраст.

- Факторът, който най-силно влияе върху академичното представяне на децата е, че родителите четат на децата си, че всяка вечер посвещават малко време, за да култивират заедно тази страст за четене, а не прехвалените школи и училища или ултра технологични играчки.

- Че детето, което получава най-добрите оценки не винаги е най-щастливото, защото щастието не се измерва с цифри.

- Децата не се нуждаят от купища играчки, а безгрижен живот и повече време с родителите.

- Че децата заслужават свободата да изследват всичко и сами да решат какво им харесва и какво ги прави истински щастливи.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

22,663 преглеждания

Comments are closed.