Кога и как „прекомерната любов“ може да навреди на детето?
Вероятно този въпрос ще се стори на мнозина краен и дори неприемлив, но повярвайте – зле дозираната любов към децата ни може повече да навреди, отколкото да им помогне.
Разбира се, всяко съзнателно живо същество има чувства и подхранването на положителните изисква специално внимание. Родителската обич обаче много лесно може да се превърне в разрушителна стихия, която да донесе на крехката детска психика много болка и страдание.
Ето в кои основни случаи „прекомерната родителска любов“ може да навреди, вместо да помогне:
Нарушаване на ценностната система
Все по-често психолозите се сблъскват с трудности в общуването между родители и деца, а тревожната тенденция засяга в много от случаите най-вече майки. Фразата: „Аз живея в името на детето ми“, или „Важно е детето ми да е добре, всичко друго е на заден план!“
Подобно отношение, разбира се е много хубаво, то означава, че съвременните майки, въпреки прекомерната си ангажираност и професионални ангажименти, намират време да мислят, да се грижат и да обичат безрезервно децата си, но в този случай те напълно забравят, че така нарушават нещо много важно – ценностната система на собственото си дете, както и своята собствена. В тази ценностна система основни елементи са именно семейството, родителите, приятелите, но често се пропуска, че на първо място за всеки човек в центъра на малката вселена, наречена „моята личност“ е нужно на първо място да се постави собственото „аз“.
При жените обикновено ценностната система се променя след раждането и често за тях фразата: „Какво може да бъде по-важно от детето ми?“ звучи съвсем в реда на нещата. Но ако си дадем сметка как детето се е появило в живота ни, то бихме осъзнали, че то не би имало шанс да дойде на този свят и в живота ни, ако не съществуваше партньорът ни.
Децата са резултатът от любовта на двама души и този факт не бива да се забравя или пренебрегва от никого.
Липса на лично пространство
Единствено любовта, която се е родила и съществува в свободното лично пространство на всеки може да се развива, да дава плодове и да е повод за щастие. Родителите не бива да се фокусират единствено върху грижите за образованието, изхранването и ежедневните битови нужди на детето, по-важно за децата е да виждат непрекъснато хармонията в отношенията между родителите, което и главното условие за изграждането на достатъчно свободно и богато лично пространство.
Децата са зависими от родителите си, но ако не не получават тази свобода, силната родителска любов може да се превърне в разрушителна стихия. В това число от съществено значение са и отношенията между самите родители – когато те имат хармонични и приятелски отношения в дух на доверие, свобода и съпричастност, детето ще расте спокойно и уравновесено. В другия случай, макар да смятате, че правите всичко за детето си, то ще расте несигурно и подтиснато.
Когато една жена, една майка постови в центъра на своето битие детето си, тя го лишава от собствената му енергия. Това може да навреди и на отношенията на детето в по-късен етап с неговите приятели и партньори в живота, да доведе да някои трудности в реализирането му на съзнателно личност, а това са предпоставки за проблеми в семейството.
Прекомерна привързаност
Майчинството е много важна част от женската природа, но то не е всичко! Между майката и детето се създава особено силна привързаност от самото зачеване и съвсем естествено обичта е ключът към силната връзка между майката и детето. Но ако тази привързаност нарушава всички други аспекти на семейството – нищо добро няма да се случи. Силната привързаност към майката лишава детето от собствения му живот, а нея самата от пълноценен живота с партньора. Не е изключено у майката да се прояви силно чувство за собственост, което ще й попречи да прецени реално своите собствени нужди, което ще изкриви нейните представи за реалността, така че няма да е наясно с това, което е наистина необходимо за детето. В тази ситуация майката изцяло диктуват правилата, като се фокусира единствено върху собствените си чувства. Така че, всяка майка е нормално да обича детето си и да му дава ежедневно любовта си, но трябва да знае къде е границата, която да не прекрачва, за са не пречи на детето си да се развива.
