Безпокойството при малките деца

Защо се случва

Много родители са неприятно изненадани, когато техните мили, лесни за отглеждане, приключенски настроени бебета изведнъж се превърнат в невротични, несигурни дечица. В крайна сметка, кой би предположил, че толкова малко дете може да има такива притеснения?

Вашето детенце може да пищи, когато излезете от стаята за минутка, да набръчква личице ужасено при среща с непознати или буквално да излиза извън кожата си при звука на фойерверки и други остри шумове. Колкото и неприятни да са всички тези прояви на страх, те все пак са знак, че вашето мънчие се развива точно както трябва. Притеснението от раздяла е нормално и очаквано, то е част от когнитивното и емоционално развитие на малкото дете.

Погледнете на нещата по следния начин: светът навън е голям, страшен и непознат и всяка стъпка, която детенцето прави в посока мечтаната си независимост, му носи както много радост, така и поне толкова страх от това, в което се впуска. Докато изследва всичко, което го заобикаля, то открива и че нещата понякога са и не толкова розови: котката драска, приятелчетата си дърпат играчките, а родителите изчезват от сцената за часове.

Колкото повече се развиват мисловните процеси на мъничето, толкова и то е в състояние да си съчинява страшни сценарий с предмети от ежедневието, например всеядни прахосмукачки и поглъщащи всичко канали в банята и кухнята. По същия начин се появяват и въображаемите заплахи от типа на доброто старо чудовище, свряло се под леглото и изпълзяващо в мрака нощем. В допълнение, тъй като детето ви обръща все повече внимание на света наоколо, то започва и да реагира на стресови фактори, към които не е проявявало никакво внимание допреди само няколко месеца.

И точно както при възрастните, емоционалните ни затруднения рядко са съсредоточени само в едно нещо, децата се притесняват по всякакви, различни причини. Страхът от непознати се предизвиква от факта, че малкото дете вече е в състояние да различава познатите лица от тези, които не е виждало преди. Ужасът от раздяла, който се проявява около 10-месечна възраст, но продължава до около 3 годинки, също е сред най-често срещаните проявления на неприятните страни на порасването.

Възможно е детето да развие и страх от нещо съвсем конретно, например насекоми или вода. Ако доскоро безстрашното ви мъниче внезапно се окаже ужасено от кучето на съседите, възможно е това да е предизвикано от истинска случка, може би невнимателно четириного е съборило детенцето и тази сценка се разиграва отново и отново във все по-развиващото се съзнание.
Малките деца не умеят да различават измислицата от реалността, така че този страх може да е предизвикан и от собственото му въображение, да се е отключил от приказка за лека нощ, в която участва някое неприятно куче или Големия лош вълк.

Добрата новина е, е всички тези страхове са напълно нормални за малките деца и със сигурност ще изчезнат с напредване на възрастта, като то се научи да владее емоциите си.

Следва продължение…

Източник: Baby Center