Жажда за Париж – великолепния и неустомимия
„Човек вижда това, което знае”, обичал да казва Чехов, а в Париж трябва да си енциклопедично начетен, за да проумееш поне малко от историята и цивилизацията и да потънеш в социокултурните пластове. Затова първия път избрах най-логичното – да тръгна от „нулевата” точка на града, откъдето сега започват всички френски друмища.
Ил дьо ла Сите е островът на Сена, където още четири хиляди години преди Христа започва да бие сърцето на Париж. Гало-римското поселище, което се е намирало тук, навирва гребен по времето на император Август на границата на старата и новата ера. С името „Лутеция“ то е познато от „Записки за галската война“ на Гай Юлий Цезар като населявано от келтското племе паризии. Ето откъде идва и името още през 212 година сл.Хр. По-късно сегашният Сите, както го наричат парижаните, се сформирал при сливането на няколко островчета, а сеченето на монети говори за значимостта му. Вече петдесетина години в криптата в средата на острова се правят разкопки и консервации и е уникално усещането да видиш напластяванията през различните епохи. Оформено е като музей и входът е в подлеза срещу Нотр Дам: направете само няколко крачки през площадчето.
На първия населен градски остров се намира също St. Chapelle (параклисът, построен някога специално да съхранява религиозните реликви от Константинопол, блестящ в съвършената си готика и майсторски витражи). Зад Нотр Дам е и трогателният Паметник на депортацията в памет на двестата хиляди френски мъже, жени и деца, откарани към нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война. От Сите по пешеходен мост можете да стигнете до съседния Ил сен Луи, където при Berthillon можете да хапнете считания за най-вкусен сладолед в Париж.
ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
През десети век градът вече е известен, а през 1163 г. върху Сите папа Александър III полага първия камък за строителството на катедрала върху останки от римски храм в прослава на Юпитер и по-стари църкви. Парижката Света Богородица, както е увековечена от литературния колос Виктор Юго, днес е не само най-прочутата религиозна сграда на територията на Франция. Тя е дом за реликвите от St. Chapelle, сред които и Тръненият венец. Затова идват поклонници от целия католически свят, а много изкачвали стръмните стълби към върха на северната кула твърдят, че виждат сянката на Гърбушкото, оглушал от биенето на камбаните. Готическата катедрала се строи 170 години и е характерна с идеалните си пропорции, двете симетрични квадратни кули и уникалните входни портали, особено „Успение Богородично”. Тук се намира и най-големият орган във Франция.
Тази година, във връзка с 850-годишнината на Нотр Дам, вероятно ще бъде надхвърлена и рекордната бройка посетители – 14 милиона годишно. В кулите са разпределени камбаните, най-старите от които, вече износени, са на 3-4 века. Затова за честването бяха поръчани девет нови бронзови красавици. Най-голямата прие името Мари (на Богородица), а останалите бяха кръстени на светци или прочути исторически личности. Те пристигнаха в катедралата през февруари със специален транспорт, ескортирани от радостните възгласи на парижани.
ТРИУМФАЛНАТА АРКА
Един от най-ярките визионери за бъдещето на Париж се оказва префектът барон Осман, който в средата на 19 век оглавява по идея на Наполеон III окончателната фаза по модернизацията на столицата на Франция. Планът „Осман” прави на пух и прах овехтелия и нефункционален, пълен със зарази град, като го отпочва от Триумфалната арка на площад „Етоал” („Звездата”, който сега носи името на генерал Шарл дьо Гол). От този своеобразен пъп на града тръгват прави и широки улици, които и досега са емблематични. Най-прочутата сред тях е „Елисейски полета” (Шанз-Елизе), а в обратната посока е модернистичната стъклена арка на бизнес квартала Дефанс. Всеки път, когато идвам тук, се хващам да се чудя как така никой не си е построил 1-2 мезонета над съществуващите масивни класически сгради, за да усвои „въздуха” на Париж, а броят на етажите е фиксиран и никое ново правителство или управа не променя условията?
Импозантната Триумфална арка можете да оцените на 2 декември, деня на годишнината от победата на Наполеон при Аустерлиц през 1805 г. или на 14 юли, когато е военният парад за националния празник. Строежът ѝ отнема трийсетина години, защото Бонапарт пада от власт. Завършена е едва след смъртта му, когато траурната процесия от остров Света Елена преминава под нея на път за Инвалидите, където и досега е мраморният саркофаг на прочутия пълководец и държавник.
Символът на арките познаваме от древния Рим, когато такива постройки се издигали в чест на победителите. В наши дни парижката Arc de Triomphe е обединен монумент на славните битки на френската армия и на нейните герои. Вътре има скромен музей и възможност да я изкачите (с асансьор или по 284-те стъпала), за да видите страхотните 12 лъча на булевардите от върха ѝ. Елате раничко, защото опашките могат и да ви откажат. Но дори да я разгледате само отвън, ще настръхнете от барелефите (включително и класическия на Наполеон като римски император) и имената на 660-те френски генерали, проявили се в битките. Под арката е Гробът на незнайния воин в памет на загиналите през Първата световна. Всяка вечер в 18,30 ч. Вечният огън се пали отново и отново – церемония, която не е била прекъсната дори по време на нацистката окупация на града.
ОЩЕ ЩРИХИ НА ФОКУС
Париж е един от главните градове на Франция още от Х век. През следващия градът прелива от левия към десния бряг на Сена и скоро значително нараства: главните пътни артерии са павирани, построена е първата крепост Лувър. Няколко училища на левия бряг са слети в един от най-старите световни университети – Сорбоната, където сред първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център (при възможност посетете Musee du Moyen age).
Постепенно кралската власт се установява трайно в града и неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на целия Западен свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през следващото столетие е културен център на Европа, а през XIX век става световен център на изкуството. Днес градът има 20 арондисмана и население над 2,3 милиона души (в агломерацията живеят над 12 милиона).
Текст Бойка Велинова
Снимки авторката и архив
Прочетете още:
45,629 преглеждания
