„Десетте най-важни неща, които можете да направите за децата си“

Често чуваме, че най-важното нещо, което можем да на­правим за децата си, е да ги обичаме. Това, разбира се, е така. Приемам безусловно, че всички вие обичате своите до полуда и изобщо не ви трябва книга, която да ви казва как да го правите. Но, каквото и да разправят хората, само любовта не стига. Тогава какво още е необходимо?

Ние правим един милион неща за децата си: помагаме им да проходят, проверяваме дали са обули чисти чорапи, учим ги да се пазят, когато са вън от дома, слушаме търпеливо по пет пъти разказа им за победния гол, който са отбелязали на детската площадка.

Само че никой родител не намира време за всичко (а и няма да е полезно за децата, ако го прави). Тази истина става още по-очевидна, когато имаме повече от едно дете, работата ни е напрегната или сме самотни родители. Как тогава да от­съдим кое е абсолютно наложително и от кое можем да се от­кажем? Освен ако не искаме да живеем с постоянно чувство за вина, тревожни и потиснати, наистина си струва да помислим върху това, кои неща ще бъдат от най-голямо значение за деца ни и кои можем да избутаме на втори и трети план.

Нека разберем към какво се стремим. Искаме детето да се наслаждава на детството си, а след това да се развие като здрав, самоуверен, успял в живота зрял човек – щастлив и даряващ щастие на околните. Щом осъзнаем крайната си цел, кръгът на внимание постепенно ще започва да се стеснява, но как да определим кои са абсолютните ни приори­тети? Как да решим кое е наистина, ама наистина, важно?

В продължение на дълги години, като омагьосана съм наблюдавала израстването на безброй деца. Не говоря за собствените си – имам три, плюс още три доведени, които станаха част от живота ми, докато бяха още тийнейджъри. Винаги съм била запленена от ролята на родителя и нейно­то отражение върху децата и това ме е мотивирало да раз­питам множество възрастни за собственото им детство. Въз основа на събраната информация започнах да виждам по-ясно кой родителски принос е от най-съществено значение.

След това обобщих най-главното до десет ясни принци­па. Това са нещата, които непременно трябва да направите, ако искате да подготвите детето си за възможно най-качест­вен живот. Разбира се, всички сме различни и всеки може да ги следва по свой начин. Все пак съм длъжна да ви пре­дупредя, че понякога е възможно да възприемате погрешно тези принципи – на всички ни се е случвало. Но, горе гла­вата, грешките се осъзнават и поправят. В края на краищата децата нямат нужда от идеални родители (представете си колко досадно би било това).

Това, от което децата най-много се нуждаят, са родите­ли, които винаги ги поставят на първо място. А щом четете тази книга, мога да заключа, че вие сте точно такива. Това е добре; тази черта е обща за всички добри родители, които съм имала възможност да наблюдавам.

Тази книга съдържа много неща, които ще са от изклю­чително значение за децата ви. Но не изпадайте в паника. Обзалагам се, че вече сами сте направили голяма част от тях – фактът, че сте разтворили настоящата книга, показва, че се отнасяте сериозно към професията си на родители, а това е голям плюс. И все пак вие сте и човешки същества, така че няма начин да не пропуснете някои важни моменти.

Всички ние се придържаме към определени принципи, които смятаме за особено важни (често пъти повлияни от опи­та на собственото си детство), както и към някои други, които приемаме несъзнателно. Тази книга ще ви помогне да откриете „пролуките“ и да отделите внимание на всички най-основ­ни неща, които бихте могли да направите в името на децата си.

Някои ще изискват сериозни усилия; други ще дойдат от само себе си. С известна доза раздразнение ще откриете, че вашият партньор е усвоил част от тях с по-голяма леко­та, но този феномен е двупосочен. По-важното е, че така ще разберете кои от нещата, които правите, са от решаващо значение за децата ви. А най-хубавата страна на този про­цес е, че веднъж приключили с десетте точки, преставате да се тревожите за всичко останало и продължавате кариерата си на прекрасни родители, намерили върховно удовлетво­рение и радост в лицето на своите деца.

Малко неща са по-важни от това да внушите на децата си увереност и самочувствие. Тези две черти ще им помагат да придобият голяма част от всичко онова, което ще им е необходимо в живота.

Увереността произтича най-вече от усещането за сигурност и стабилност на средата, която ги заобикаля. Когато живеем с убеждението, че светът около нас е константен и неизменен (в добрия смисъл на думата), става много по-лесно да придо­бием усещане за значимост и за собственото ни място в него. Следователно задача ни е да се уверим, че всичко важно в жи­вота на децата ни е вкарано в неизменима логическа рамка.

Но преди всичко ние трябва да им внушим положителна нагласа към самите тях. Да им повтаряме колко са добри, а не колко са себични. Трябва да им напомняме, че да финишират първи в състезанието по плуване не е по-важно от това да могат да приемат евентуалната загуба. Необходимо е да им показваме, че са способни на много повече, откол­кото си дават сметка, както и че вярваме безрезервно в тях.

Установете ясни правила, които не се изменят

Това е най-важното родителско умение, когато стане дума за възпитаване на деца. От първостепенно значение за детето е да знае, че правилата никога не се изменят, както и че те ще бъдат налагани във всички случаи. Колкото по-уязвимо е то в своите емоции, толкова по-често и енергично се опитва да въстане против тях, обаче правилата трябва да остават непоклатими. Когато изпадне в пристъп на гняв или изживява период на несигурност, детето по-често изпробва здравината на границите, но не защото желае да се огънете, а защото иска да е напълно сигурно, че те са си на място­то – константата, на която винаги ще може да разчита в този изменчив свят.

Всъщност колкото по-стриктно се придържате към ус­тановените граници, толкова по-лесно ще бъде за децата да спазват правилата ви. Веднъж убедили се, че не отстъпвате никога, на тях ще им омръзне да опитват. Не искат да си гу­бят времето. Не само започват да се чувстват по-щастливи и сигурни, но и се научават да приемат „не“ за отговор.

Това означава край на мрънкането за „още малко“ преди лягане, забравяне на досадното „купи ми това“, докато оби­каляте из магазините, или на молбите да напълните надува­емия басейн точно когато нямате никакво време. Щом чуят думата „не“, те повече няма да настояват.

Колко пъти сте слушали други родители да се оплакват: „Детето ми никога не прави каквото му казвам. Врънка ме, докато отстъпя, за да го накарам да млъкне“. Такива роди­тели сами попадат в капана. Защо детето мрънка с такава досадна упоритост? Защото знае, че ако продължи доста­тъчно дълго, родителят ще се огъне. Не е лесно да се измък­нете от този капан, щом сте допуснали веднъж да попадне­те в него. Но не е невъзможно. Ще бъде доста по-трудно, отколкото за родителя, който никога не се е огъвал и чиито деца съответно никога не се опитват да проверят границите на неговото търпение. Защото сега вашето ще има нужда от много повече време, за да се убеди, че вие наистина повече няма да отстъпвате, и да спре да капризничи.

Гарантирам ви, че децата на онези родители, които знаят как да кажат „не“, никога не се опитват да се налагат. Те могат да негодуват, скимтят и мрънкат от недоволство – ма­кар и по-рядко от останалите деца, – но не продължават да настояват за нещо, което веднъж им е отказано.

Ако имате навика да отстъпвате – може би не твърде чес­то, но дори единичните случаи карат детето да си мисли, че си струва да опита, – ще трябва постоянно да си повтаряте, че стига да издържите достатъчно дълго, децата ще преста­нат да ви тормозят излишно. Тази награда няма да получи­те днес, нито утре, нито пък идната седмица, но в крайна сметка ще тупне в краката ви, стига да проявите твърдост, и тогава, повярвайте ми, всички усилия ще си заслужат труда, щом детето престане един път завинаги с опитите да над­делее.

Използвайте с мъдрост думата „не“

Познавам родители, които казват „не“, а след това започ­ва да ги гризе съвестта при мисълта, че постъпват неспра­ведливо, и накрая отстъпват. Съвсем наскоро станах свидетел на подобен случай при една майка. Дъщеричката ис­каше да си вземе нещата за рисуване от кухненската маса, край която седях и аз. Майката предпочете да си бъбри с мен, вместо да следи за дисциплината, затова каза: „Не може, но ако ни оставиш да си поприказваме половин час на спокойствие, след това ще ти ги дам“. Детето продължи да врънка и в крайна сметка на майката й писна, защото не можехме да водим нормален разговор. Накрая заяви: „Добре, виж сега какво: можеш да си приготвиш боичките, но след това наистина трябва да ни оставяш за малко нами­ра, защото иначе няма да ти дам да рисуваш с тях“. Моми­ченцето извади боите и веднага започна да тормози майка си с молби да й даде хартия и паничка с вода за четките. А майката продължи да повтаря: „Добре, но след това ни оставяш на спокойствие“. Разбира се, не последва никак­во спокойствие, а когато майката обърна гръб на детето, то погледна към мен с пакостлива триумфална усмивка.

Бедната майка сама се бе набутала в ъгъла на ринга. Тя започна с „не“, а после почувства вина, задето е поставила своето желание за малко тишина и спокойствие над жела­нието на дъщеря си да рисува. Само два са възможните под­хода при подобна ситуация:

Придържайте се към онова, което вече сте казали, дори ако това означава после да му забраните да ри­сува, при положение че то продължава да настоява, и преглътнете чувството за вина.

Изобщо не казвайте „не“. Винаги е добре да прецените положението в движение, като предвидите евентуалните последици, преди да кажете „не“ за каквото и да било. Ако не сте в състояние да решите начаса, кажете на детето: „Трябва да си помисля“ или „Изчакай малко“. Или пък онази отвратителна фраза: „Ще ви­дим…“. Казвам „отвратителна“, понеже я ненавиждах като дете, но трябва да призная, че това е най-добрият подход. Странно наистина, но веднъж я обсъждах с моя близка и тя заяви, че също мразела точно тези думи като дете, понеже те всеки път означавали „не“. При моите родители обаче най-често означаваха „да“.

Ще ви кажа защо е добре да си помислите, преди да ка­жете „не“ (макар всички деца да ме намразят заради това). Извън очевидното – ако не сте казали „не“, няма да изпи­тате натиск и да се огънете, – това ви осигурява време да обмислите всички варианти и предварително установени условия, преди да дадете съгласие. Затова кажете на детето нещо от рода на:

„Можеш да порисуваш, но ако си приготвиш всичко сама“.

„Ще ти напълня басейнчето, но ако ми създаваш ядове, когато ти кажа да излезеш, утре няма да го видиш“.

„Ако не мрънкаш в магазина, ще ти купя нещо на излизане“ (то не бива да бъде нездравословно).

Едва ли е нужно да споменавам, че трябва да приведете в действие санкциите, ако то не спази своята част от сделката.

Като установите границите и ги наложите с непоколе­бима последователност, внимавайки „не“ да означава все­ки път „не“, вие помагате на детето да живее с усещане за сигурност и ясно съзнание за точното местоположение на невидимите параметри в неговия свят и да вярва, че те ви­наги ще са там.

Поощрението е за предпочитане пред наказанието Искате детето ви да се чувства и държи добре. Освен всичко останало, възпитаното дете живее в много по-сигу­рен, стабилен и уютен в емоционално отношение свят. Като казвам възпитано, нямам предвид сдържано или притвор­но, сервилно същество, което говори само когато се обърнат към него. Не мога да понасям подобен родителски подход. Имам предвид деца, които понякога се сдърпват едно с друго или правят по някоя беля, но само защото не са имали време или не са си дали труда да обмислят постъпката си. Добро­намерени деца, които искат да ви се харесат, но понякога се случва да викат по-силно от необходимото или забравят как трябва да седи край масата един възпитан малчуган. Освен ако детето ви не живее в условия на повишен стрес, породен от развод, или страда от синдром на дефи­цит на вниманието и хиперактивност, не би трябвало да е проблем то да се държи възпитано, щом вече сте изградили твърдо установени граници и сте спазили съветите, избро­ени в тази книга. Все пак ще има моменти, когато децата ще се съпротивляват срещу стандартите, които сте наложили, и тогава ще трябва да ги мотивирате, за да спазват желаното от вас поведение.

Може би искате детето да става с по-голяма готовност сутрин, да свикне да оставя дрехите си в коша за пране или пък да не крещи. Съществуват безброй начини да го убе­дите да направи дадено нещо, но едно правило е основно: поощрението е за предпочитане пред наказанието.

С това имам предвид не само, че първото е по-приятно и показва любов – което си е точно така, – но и че е по-ефи­касно от второто. Вероятността детето да става без проблеми сутрин е много по-голяма, ако му обещаете някаква награда в края на седмицата, отколкото ако го поставите да живее под някаква заплаха седем дни поред.

Затова винаги предпочитайте поощрението пред наказа­нието, ако искате да промените някоя страна от поведението на детето. Като фокусирате вниманието на детето върху успехите, а не върху провалите, вероятността да постигнете добри резултати е много по-голяма. Освен това, от гледна точка на самото дете, е много по-лесно да живее с родите­ли, които награждават за добро поведение, вместо с такива, които наказват заради лошо.

Награда вместо подкуп

Тук следва да изясня разликата между награда и подкуп, тъй като е изключително важна. Ако детето ви прави нещо, за което знае, че не бива да прави, и не спира, след като сте го помолили за това, би било подкуп да му предлагате награда, за да слезе от люлката, да не се мята като обезумяло или да не хвърля парчета храна из стаята.

Но ако в момента се държи прилично или пък проблем­ното поведение не е резултат от проклетия, а от невнимание (например е забравило да пусне дрехите в коша за пране), е напълно уместно да му предложите поощрение. Същото се отнася и за ставането сутрин: ако по време на сутреш­ната разправия предложите награда, за да стане веднага от леглото, това е подкуп. Но ако преди лягане в неделя вечер­та му обещаете, че ако не създава проблеми цяла седмица, следващата неделя ще получи награда, това е поощрение.

Обещанията и заплахите вървят ръка за ръка

Не забравяйте, че наказанието също има своето място и роля. Понякога се налага мрачната му сянка да наднича иззад обещаната награда, в случай че нейната привлекателност се окаже недостатъчна: „Ако цяла седмица ставаш навреме за училище и без да мрънкаш, в събота вечер ще си легнеш по-късно, за да гледаш любимото си предаване по телевизията. Ако обаче не го направиш, значи си много уморен и ще започнеш да си лягаш половин час по-рано“.

Все пак пробвайте най-напред с добро, а заплахата използ­вайте само в краен случай.

Има и друг номер, който можете да приложите, и това е комбинация от двете мотивации. В някои случаи инстинк­тивно усещате, че трябва да поощрите детето, вместо да го заплашвате, но, от друга страна, не ви се ще да го награжда­вате само защото се държи прилично.

Още книги:

   Детето ти е страхотно! Ти не ставаш!

   „Езикът на уважението. Родители-деца”

   Книжка за мама и татко