Как закърмих своето недоносено бебе
Разказ от първо лице, единствено число за това как се става майка преди да усетиш истински бремеността си, за дългия път на борба и за усещането да си с пълни ръце след осем дълги години на чакане.
Синът ни Александър се роди естествено в края на 25 гестационна седмица с тегло 830 гр и 30 см. Беше на апаратно дишане около 17 дни – при малките бебенца най-незрял е белият дроб. Хранеха го парентерално – със система и през пъпната вена, докато се уверят, че е готов да поема през устата. Захранен е направо с кърма. Вече 6 м. и 1 седмица е само на кърма. Не даваме вода или чай. На 20 ноември навърши 3 месеца коригирана възраст. Доктор Атанасова – завеждаща Неонатология в УМБАЛ – Плевен, още първия ден ми каза да започвам да стимулирам лактацията, да замразявам кърмата, защото е желателно такива малки деца да се кърмят до 1 година. От 6-ия ден започнах да нося кърма сутрин и вечер за малкия борец. Всяка вечер имахме по 1 час за посещение. През това време дежурният лекар дава сведения на родителите – как е минал денят, изследвания, терапия, как ще се процедира с даден проблем занапред. И си гледаш малкото човече… На малко по-късен етап ни разрешиха да го пипнем – може би е бил на 2 седмици.
С цеденото първите дни нещата не бяха песен – имаше компреси със зелеви листа, извара, топли и студени, докато се канализират нещата. По съвет на Деси Бетова от НАПК започнах да си записвам в таблица колко цедя – седмица след раждането имах 800 мл, а на по-късен етап цедях по 1300 на денонощие. Ставането нощем за цедене ми беше в плюс, като се прибра големият малък човек. Толкова бях свикнала да ставам нощем, не ми беше ново. Поканиха ме да постъпя в болницата, за да видим как ще се справим двамата заедно – вече беше 1780 гр и д-р Атанасова ни обеща, че направим ли 2100, ни пуска. За 1 седмица бяхме готови да си ходим вкъщи – той, залепен като пиявичка за мен, спокоен и спящ часове наред върху гърдите ми в стаите за кенгуру – грижа. По това време в болницата се хранехме още с шише. Акушерките решиха да направим пробно кърмене – оказа се, че на гърда яде повече, отколкото с шише. Лекарите казаха, когато ревне, да го слагам на гърдата. Прибрахме си вкъщи малкия скъпоценен и борбен човек точно 3 месеца след раждането.
За тежките и плашещи дни в началото – аз лично съм благодарна на целия екип в Неонатологията – лекари и акушерки, отдадени на работата си професионалисти. Борят се за всяко бебенце и се радват на всяка малка крачка напред. Голяма психологическа подкрепа оказват и на родителите. Близо два месеца след раждането, по инициатива на д-р Христов и под негово наблюдение, извадиха Сашко от кувьоза и го сложихме на гърда – засука си без проблем. Казаха ни да вземем залъгалка, с която да тренира сукателния рефлекс. Тогава се чух с Деси, която ме препрати към специалистът по тези въпроси в НАПК – Светлана Картунова. Тя ме насочи към „Пумпелина“ и след ден имахме най-малката залъгалка и шишета за хранене на бебета над 1750 гр. В болницата бяха впечатлени и много се радваха как Сашко муцка червената биба. Кърменето започна по-късно, защото бебето полага много усилия и се изморява, докато суче, а беше важно да пести енергия и расте. И така – 6 м. след раждането /три месеца след термин/, Сашко е около 4.2 кг и 54 см, усмихнат и гукащ малък човек, следящ с глава всичко наоколо.
Нашето бебе го чакаме от 8 години. Минахме през много изследвания и процедури, лекарства, 4 инсеминации – Сашко е резултат от трето инвитро. Доктор Бързашки си е нашият лекар от години. Аз съм непоправим оптимист, както казва мъжът ми. Само около раждането бях много объркана и притеснена, защото според класификациите за доносеност, по които аз съм учила в колежа, бебе, родено до 990 гр, се смята за аборт. Оказа се, че неонатолозите се борят за живота на всяко бебче, родено над 500 гр и след 23 гестационна седмица.
Притесняваше ме моментът на раждането – ако го сложат върху мен и в последствие се случи най-лошото – не знаех как се преживява такова нещо…
Гинеколозите не даваха големи надежди, но неонатолозите, още в първите часове след като се роди, имаха и добри новини. Бил по-едър за възрастта си, много енергичен, имаше и самостоятелни вдишвания – все добри индикации. Аз тогава реших, че ще слушам и запомням само положителното. Затова и не сме го снимали в началото.
След като свалиха повечето тръби и системи, тогава го снимахме. Започнах да се цедя още на 2-ия ден след раждането – с това знаех, че детенцето ми ще получава най-добрата за него храна, той е част от мен и ще получава и храна от мен. След като се прибрахме сами от болницата, се наплаках едно хубаво и си обещах повече да не плача, освен от радост. В крайна сметка е жив и всеки ден е една малка победа за него.
В началото състоянието му беше като в танц – стъпка напред, две назад. Изморяваше се и спираше да диша, пак на апарат, после сам и така, докато си дойде времето центърът на дишането да съзрее и той да не забравя че трябва да диша. Аз, като здравен работник, разбирах термини и процедури – на съпруга ми, милия, превеждах, за да е наясно. След като споделих с една лекарка как съм рисувала, за да му обясня смисъла на серклажа, тя при всяка наша среща се стараеше да му обяснява нещата в детайли, на разбираем за него език. Хубавите признаци в поведението на Сашко – улавяше нашите притеснения, без да сме ги изказали на глас, и ни успокояваше. Не позволявах негативни мисли около кувьоза – само силна вяра, че нашето детенце ще се справи. Междувременно имам почти пълен фризер със замразена кърма. Комшийчето си отяде сутрин топла кърма почти 4 месеца. Имаме и най-щастливия татко – сменя памперси, преоблича, в началото будуваше, за да го слуша дали диша. Сега е поел нощното хранене и въобще не се оплаква. Казва, че като получи една широка усмивка от Сашко и въобще няма значение колко пъти е станал през нощта. Докато ни мъчеха коликите, той си разнасяше „тигъра на дървото“ по цяла вечер. Гледат се двамата, докато аз приготвям вечерята.
Искам да благодаря на Националната асоциация “Подкрепа за кърмене” и най-вече на Деси Бетова за информацията, оказаната подкрепа, съдействие и заинтересованост към нашия казус. Както казват, с бебе е лесно, но благодарение на нея успях да се справя и без бебето в началото.
В тези първи месеци до мен бяха и д-р Тусчиева от училище „Щастливи родители“,
и Милена Рачовска от Ла Лече Лига.
Щастлива съм, че мога да гушкам и кърмя вкъщи нашия малък борбен син и съм признателна и благодарна за това, което ни се случва.
Теди, майка на Александър
От другата страна…
Малкият голям боец*
и неговият Божи дар**
Препрочитам за трети път съобщенията, които сме си разменили с Теди във Фейсбук – едно от местата, което отдавна не ми е лично пространство, а още едно кътче за разговор с бременни и кърмещи мами.
Опитвам се да разбера какво не е „наред“, с какво звучи различно от другите ми диалози в чата… Накрая схващам – тя е далеч по-обрана откъм емоции в сравнение с много от жените, с които си пиша. И логично. Вероятно околните ежедневно са я питали за състоянието на бебето…или пък не са, защото са я щадили. Няма как да разбера как се чувства една току-що родила майка на бебе в 25 гестационна седмица. Опитах се да покажа подкрепа и най-вече да й дам информация, защото единственото, в което бях сигурна, е, че това – да изцежда и поддържа кърма за Сашко, ще поддържа духа й. Така щеше да се чувства полезна, знаейки, че не само лекарите се грижат за бебето. За всички бебета е важно да се хранят с кърма, а даването на млека за кърмачета на недоносени или болни деца понякога може да е опасно. Преждевременно родените растат по-добре, когато са на кърма, защото тя е много по-лесно усвоима. Майчиното мляко е със съвършено съотношение на съставките, различно е от това на майките на бебета, родени около термина и перфектно пасва на конкертните нужди на недоносените бебенца. То подсилва незрялата им имунна система, защото съдържа вещества, които пречат на бактериите да се закрепват върху лигавиците на стомаха и червата.
Кърмата защитава бебето от някои специфични и тежки инфекции като некротизиращ ентероколит. Ако някой не знае какви усилия са нужни, за да се поддържа кърмата, когато бебетото не е при майката, ще кажа: необходимо е майката да се изцежда по 8–10 пъти на денонощие (за всяка гърда), включително и нощем.
Едно цедене в началото може да отнеме 40–50 минути, по-малко или повече… с времето нещата се регулират, става рутина, прави се по-бързо. Същото правят и майките, които хранят с изцедена кърма, на които бебетата са при тях, но в повечето случаи изцеждането тогава е по-лесно – това, че виждаш и усещаш присъствието на детето си, помага млякото да потече много по-бързо. Като добавим притесненията за състоянието на мъничето – нужна е сила на духа, мобилизация, за да се справиш с това.
И Теди го направи. Чакала е бременността да се случи осем години, логично е да положи усилия още три месеца и да дочака да си вземе и кърми Сашко вкъщи. Аз помогнах със следното: дадох нформация за изцеждането – как да го оптимизира, за да увеличи постепенно количествата и да ги задържи; как да облекчи гърдите при първоначалното препълване (това вече го знаеше, беше й нужно само да мине време); как да храни с шише, така че бебчето да няма проблем с гърдите после; свързах я със Светлана и намерихме малката залъгалка, с която Сашко да „тренира“ сукателния рефлекс, докато е още в отделението. Сещам се, че няколко пъти й споменах, че има късмет, че е родила в Плевен, защото болниците тук се опитват максимално да следват добрите практики.
За съжаление практиката да се насърчава поддържането на кърма от майката, да се позволи достъпа на майката до бебето, да се дава подробна информация за състоянието му, не е често срещана у нас. Беше много приятна изненада да разбера, че в Неонатологията в УМБАЛ, Плевен има специални стаи за „кенгурова“ грижа. Истински се надявам да се ползват по същество. За съжаление, Теди не беше срещнала особена подкрепа от лекарите в Родилно отделение – сподели, че няколко пъти са й предложили да спре медикаментозно кърмата си. Вероятно не са били наясно с доброто състояние на бебето й или не са искали да й дават напразни надежди… често сме чували израза „да не се мъчи“ /да поддържа кърмата/. Мисля, че би било прекрасно, ако има по-добра комуникация и координация между лекарите в двете отделения и препоръките им относно кърменето на бебетата.
В тези три месеца, докато Сашко беше още в болницата, а и след това, срещах Теди на местното училище за родители – и вместо някой да окуражава нея, тя го правеше с бременните и мамите. Дойде и на първата лекция на „Подкрепа за кърмене“ в Плевен, без да има реална нужда да научи нещо, защото със Сашко вече отдавна са отличници в кърменето. Благодаря й за тази подкрепа и присъствие, историята й беше много вдъхновядаща за бременните ни гостенки. А аз успях да гушна Сашко!(с нейно позволение, разбира се).
*някои родители кръщават децата си Александър, за да са силни, борбени /като Александър Велики/
**името Теодора идва от гръцки и означава Божи дар.
Текст на Десислава Бетова, доброволен консултант по кърмене към Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”
Още от Споделено:
Размисли без страсти за родителството, кариерата и действителността
13,377 преглеждания
