Бебето ви на 48 седмици

Вижте седмица 49

Тази седмица бебето ви

Изпитва чувство на срам

Какво се е случило с вашето самоуверено малко дете със завладяващата усмивка и готово да помаха? Някъде около първия рожден ден на вашето бебе, вероятно ще установите, че то получава първите атаки на срам. Докато се осъзнава все повече социално, то може вече да е усещало страх от непознати или раздяла и това го прави естествено предпазливо към нови социални преживявания.

Вместо да му закачите етикет „срамежливо“(който то може потенциално да носи до зряла възраст), дайте му времето и пространството да „разчупи ледовете“ в нова социална обстановка, за да може да види/ провери какво става и да се почувства комфортно преди да се втурне самостоятелно. Опитайте се да устоите на желанието си да го подтикнете да играе, то може просто да има нужда от емоционалната сигурност на вашия скут за около половин час преди да има достатъчно самочувствие да слезе долу и да изследва.  

Поставяне на граници

Честото и натрапчиво хленчене не се отнася само до по-големите деца, които ви тормозят за най-новия шоколад в супермаркета; всъщност може да сте изненадани като установите, че бебето ви вече започва да тества границите ви, когато стане дума за хленчене да получи каквото иска. Кога трябва да се предадете и кога да отстоявате позицията си? Само от вас зависи да прецените кое е разумно, но по принцип е най-добре винаги да държите на своето – когато кажете „не“, вие сте готови да застанете зад решението си и да не оставите детето да надделее. Най-добрият начин да избегнете тази ситуация напълно е да решите предварително къде и как да поставите граници за своето дете. След като веднъж сте го обмислили, ще можете уверено да се изправите срещу яростната атака от хленчене и никога да не ви мине през ума да отстъпите. Добро упражнение за идните години.

„Не” означава „не”!

С това да бъдеш родител (както и с повечето неща в живота) е най-добре да започнете по начина, по който възнамерявате да приключите – в смисъл, че винаги трябва да се стремите към постоянство във вашите решения в ролята на родител. Дали се отнася до големите неща в живота като ругаене, или малки, като хвърляне на топка вътре в къщата, постарайте се винаги да поддържате къщните правила – независимо колко е голямо детето ви. Ще изпращате смесени сигнали, ако позволите на бебето да му се размине с определено поведение, само защото е малко. Няма нужда да прибягвате до тежкия арсенал, просто използвайте нежен подход да го насочвате в настрани от поведението, което не искате да насърчите. 

Срам:

Всеки познава някой, който е срамежлив – те се изчервяват, когато някой ги заговори, избягват да са център на внимание, често говорят тихо и са невзрачни. Те никога не вдигат врява и често са пренебрегвани.    

Докато много деца преминават през фази на срамежливост, особено когато са в нова ситуация, има и такива, които са родени срамежливи и винаги ще бъдат такива – това е просто част от техния темперамент. Ако сте родител на срамежливо дете, ще трябва да го научите да се справя с това, за да не изпуска възможности, като резултат от неговата срамежливост.

Какво е срамежливостта?

Срамежливостта е изключително често срещана сред децата: повече от 20% от децата са срамежливи. Това е емоция, която създава чувства на неловкост, смущение, нервност и тревожност у този, който страда от срамежливост и това се отразява на това какви отношения създава с тези, около себе си. При малките деца, срамът често се изразява в необичайна прилепналост към полите на майка си и отказа да бъде самостоятелно в социална обстановка.

Срамежливите деца често могат да бъдат видени в периферията на група деца на тяхната възрасти в същото време желаят да бъдат включени, но не искат да станат център на внимание.

Срамежливост:

• Възможно е да попречи на вашето дете да гледа в очите събеседника си по време на разговор
• Възможно е да го спре да се включва в игри и дейности, които намира за интересни
• Възможно е да го накара да се чувства неудобно да влиза самостоятелно в разни места – дори в познати такива като детската площадка в близкия парк.
• Възможно е да избягва да бъде център на внимание – дори това внимание да е израз на похвала за добре свършена работа

Срамежливо дете – добрите новини

• Те често се справят добре в училище, защото не се разсейват в клас и не искат да привличат внимание върху себе си с лоши оценки
• Държат се добре
• Лесно е да се грижи човек за тях и уважават възрастните
• В повечето случаи са добри приятели, защото не са агресивни и не обичат да се състезават
• Те са чудесни слушатели

Срамежливо дете – лоши новини

• Склонни са да се чувстват самотни и нещастни като резултат от затруднението им да се сприятеляват
• Могат да страдат от ниско самочувствие заради това, че не се справят добре социално
• Често са пренебрегвани, защото са вежливи и търпеливо чакат реда си без да вдигат олелия
• Високи нива на тревожност и стрес могат да дадат резултати като проблеми със стомаха и главоболия
• Те пропускат възможности да бъдат включени в спорт, театрална група, танци и т.н., заради тяхното нежелание да вдигнат ръка и да бъдат забелязани
• Срамежливостта носи със себе си и редица от физически последствия  – изчервяване, треперене, нервен смях – които могат да накарат срамежливият човек да се срамува дори още по-силно

 

Дисциплината и вашето бебе:

За прекалено много възрастни идеята за дисциплина върви ръка за ръка с идеята за наказание – особено физическо – докато те са всъщност две напълно различни неща. Всички деца имат нужда от дисциплина и граници докато се учат да живеят в обществото.

Те се нуждаят от нежни напътствия за да се чувстват сигурни, докато се научават кое е правилно и кое не. Най-добрите форми на възпитание в идеалния случай ще доведат до това детето да се научи на самодисциплина.

• Има много различни начини да се дисциплинира дете, но най-добрите от тях прилагат в същината процесът родителя да влезе в ролята на учител, а детето – в ролята на ученик. 
• Когато налагате дисциплина, добре е да се фокусирате върху това да научите детето си на позитивното поведение, което искате да насърчавате, и да поставите граници около поведението, което искате да обезкуражавате.
• Няма смисъл да дисциплинирате дете, ако то е прекалено малко да разбере идеята или поведението, което искаме да внушим.
• Хубаво е да показвате самодисциплина на вашето дете, така че то да следва вашия пример.
• В процеса на съзряване на детето е препоръчително да слагате по-малко граници, за да може то да се научи да прави правилните избори самостоятелно.
• За да сработи дисциплината трябва задължително да има ясно разбиране на правилата на къщата, както и ясно разбиране на последствията, ако евентуално тези правила бъдат нарушени.
• Дисциплината би трябвало да се използва да окуражи детето ви да бъде отговорно и да прави добре обмислени избори.

 

Най-сложно за родителите е да уцелят правилния баланс – точно как учиш на дисциплина без да прибегнеш до заплаха с бой?

Награждаване на правилното поведение :

Годините на прохождане на вашето дете се определят от естествено любопитство към живота, което от време на време неизбежно ще го вкара в проблем – докато научава за света посредством експериментиране, то ще се нуждае от напътствие от вас, за да научи кое е добро и кое – не. Дисциплината на тази възраст трябва да е фокусирана върху награждаване на правилното поведение.

• Бъдете търпеливи с детето си докато го учите на новите му умения и много го хвалете, когато направи нещо правилно. 

 

• Когато е решено да направи нещо, което вие не искате , опитайте по-скоро да го разсеете с нова дейност, отколкото постоянно да повтаряте „Не!“.
• Не се въвличайте в битки с детето, които нямат край.
• Може да се наложи да показвате и да напомняте на вашето дете за поведението, което очаквате от него много пъти преди то да ви последва.
• Прохождащото дете не разбира от наказание, така че е малко вероятно да научи урока, който се опитвате да му дадете, ако го накажете. По-добре е нежно, но твърдо да го помолите да спре да се държи по този начин и след това да го разсеете. 
• Ако детето ви надделява над вас в опасна за него ситуация, трябва физически да го повдигнете от там и да го отдалечите.
• Не забравяйте да го възнаграждавате с похвали и внимание, когато прави правилното нещо – това е, което ще го насърчи да продължи да се държи добре.

ЗАПОМНЕТЕ!

Понякога, за да спечелите войната, се налага да загубите една-две битки. Не се борете с детето си за всяка малко нещо. И двамата ще бъдете нещастни. Вместо това подбирайте битките, които искате да спечелите, например, да го научите всеки път да ви държи за ръка, когато пресичате улица, и после бъдете готови да отстъпите в по-тривиални ситуации – иска да отиде с бански и чорапогащник на детска градина. Вие мислите, че изглежда глупаво, но ще има ли някой наранен, ако стане на неговото? Трудно е да се признае, но най-вероятно не.

ВАЖНО!

• Дисциплината не се свежда до наказание – тя се отнася до напътствие и награждаване на правилното поведение. 
• Докато трябва да има правила на къщата и последици, когато те бъдат нарушени, не пристъпвайте до наказание, което е крайно – като правите това, рискувате детето да запомни единствено самото наказание.
• Замисляйте се над вашите очаквания – разумно ли е да очаквате вашето прохождащо дете да се държи по същия начин като вас?
• Понякога, за да наблегнете сериозно на дадена точка, вие трябва да вземете трудни решения, вместо удобни. Винаги използвайте дисциплина по начин, който ще научи детето ви ефективно.