Защо е важно да устоим на желанието да „помагаме“ на децата
Замисляли ли сте се за причините, поради които все се опитваме да помагаме на децата си?
Докато са малки – да се обличат, когато пораснат малко – да им завързваме обувките, когато са ученици – с домашните.
И не ви ли се струва, че, ние родителите, генерално бъркаме подкрепата с помощта!
Да, точно така – и ние, точно като вас, знаем отлично отговора. А, той е, че нямаме търпението да изчакаме детето да се облече, обуе и напише домашното си само. С наша помощ всичко става за няколко минути, без нея децата ни се „мотаят“ с часове!
Как да устоим на желанието да помагаме, да пришпорваме нещата да се случват бързо и защо е важно да стоим настрана, макар много да ни се иска да се намесим и дори да сме сигурни, че резултатът няма шанс да ни удовлетвори?
Най-важното в тези отношения е родителите да са наясно, че тяхната помощ с нищо не помага на децата, дори им пречи. Пречи преди всичко на изграждането на тяхната самостоятелност и самочувствие, както и на увереността им, че могат да се справят сами в различните ситуации.
Всеки родител е пределно наясно с масовата картинка сутрин, преди тръгване за градина, училище и работа – надпреварата с часовника, следването на дневния график и т.н. и т.н. Къде време да чакаме дребосъкът да си връзва сам обувките, какво остава точно в този момент да седнем да му показваме и разказваме как става тая работа.
Ако се опитваме да се притичваме на помощ на децата си непрекъснато, рискуваме те да не усвоят тънкостите на някои основни физически умения. Например, когато детето прохожда, всяка майка стои неотлъчно до него, подкрепя го, пази го да не падне. Но падането е естествен и съществен момент от процеса на прохождането. Ако едно дете не падне нито веднъж, докато прохожда, то няма да има реална представа за тялото си и за това какво може да прави с него. Падайки, децата се научават да се пазят, откриват начини да падат така, че да не се ударят, което ще им е от полза, когато пораснат и започнат да играят активно с различните приспособления и съоръжения на детските площадки. Същото се отнася и за редица други важни моторни дейности в ежедневието на малкото дете – сядане, тичане, катерене. Родителите обикновено се стараят да помагат, защото са убедени, че по този начин ускоряват процеса на развитие на детето, нямат търпение да го научат на нови умения и така да ускорят цялостния прогрес, но децата трябва да бъдат оставени да развият своите умения в съответствие с възрастта и собствените си темпове на развитие.
Защо децата трябва да пишат домашните си сами и още няколко полезни съвета
Помагайки на децата, ние на практика им пречим да усетят себе си, телата си, да се концентрират върху собствените си възможности. Бдейки като орли над тях и предпазвайки ги от падане и допускане на грешки, ние не им помагаме, а ги учим да чакат помощ във всяка ситуация, което само ги изнервя, напряга и обезкуражава.
Да, ако едно дете не може да се справи с дадена задача и се разплаче заради това, ние можем да се притечем на помощ, но е по-важно то да се научи, че и само може да се справи и да преодолява трудностите в ежедневието си, както и че това не е причина да смята, че сме го изоставили.
Децата нямат нужда от мама, която да мести крачетата им по стълбите, когато се изкачват или слизат по тях, защото няма здраво дете, което да не е в състояние да стори това и само. Те нямат нужда и от тате, който да ги следва на всяка крачка в парка и да ги учи как да се катерят по дърветата. На тези умения всеки се учи сам, когато му дойде времето.
Колкото повече неща се научи едно дете да прави само, толкова по-уверено и самостоятелно ще е то в живота като възрастен.
Когато не бързаме да „помагаме“, децата се научават да приемат предизвикателствата „лице в лице“ и са готови да се изправят пред всякакви проблеми и задачи. Ако се въздържим да предлагаме помощта си непрекъснато, децата няма да разчитат на нея във всеки момент и ще се научат да търсят свои пътища да справяне. Може да не са най-преките и най-правилните, но е важно детето да мине по тях, за да ги осъзнае и да продължи да търси.
Когато родителите помагат на децата си, без реално те да имат нужда от тази помощ, децата несъзнателно растат в зависимост, а нуждата от чужда помощ расте право пропорционално на възрастта им. Такива деца израстват неуверени и без самочувствие.
Ако винаги пренасяме децата си през локвите, те никога няма да разберат колко надалеч могат да скачат, ако ги държим за ръка, докато балансират, няма как да разберат могат ли да правят това сами. Казано накратко, едва когато ние самите се научим да не предлагаме помощта си непрекъснато, едва тогава децата ни ще се научат да разчитат на себе си, да преодоляват трудностите сами, да се справят с неуспехите си и да продължават смело напред.
10 начина да мотивираме детето да учи
Да научим децата, че не е страшно да се провалят е друго важно умение. Ако те не усвоят това умение, ще израснат неспокойни, неуверени и зависими от други хора и обстоятелства. Децата трябва да са наясно, че не е страшно да се провалиш, както и че няма нищо по-добро от това след провала да опиташ отново.
Много от днешните деца не могат да си представят, че могат да се справят без помощта на родителите си, но в действителност децата, които вече ходят на училище трябва да са наясно, че трябва да полагат самостоятелни усилия, да търсят, да изследват, да се интересуват, а не на всяка цена да очакват домашното да бъде написано от мама, а проектът завършен от татко.
Да помагаме на децата означава да ги подкрепяме и да ги поощряваме в техните търсения и интереси. Естествено да ги оставим да се „оправят сами“ съвсем не означава да стоим отстрани и само да ги наблюдаваме, но нашата помощ трябва да е тиха, незабележима, напътствията ни деликатни и ненатрапчиви, а присъствието ни – почти невидимо. Така от една страна, децата ще знаят, че трябва да разчитат преди всичко на себе си, но от друга ще са сигурни, че при сериозна нужда могат и имат на чие рамо да се опрат и че ще бъдат подкрепени с доверие и разбиране.
4,384 преглеждания
