Напълно нормално и естествено е, родителите да помагат на децата си, да ги учат и напътстват. Но не бива да се прекалява и да вършим всичко, вместо децата. Психолозите съветват децата да бъдат оставяни да правят самостоятелно колкото се може повече неща, независимо дали са свързани с дейности у дома или извън него. Ако постоянно помагаме и съветваме, децата ще развият зависимост от нас и най-вероятно трудно биха се справили с рутинните задачи, ще очакват непрекъснато да ги подкрепяме и да решаваме вместо тях различните задачи, които те сами трябва да свършат, а от своя страна е предпоставка децата да израснат разглезени и повърхностни.
Ние родителите погрешно смятаме, че сме в центъра на вселена, че сме най-важните хора, от които зависи успехът на децата ни и които знаят най-добре с какво децата да се занимават, с кого да дружат и с кого не. Децата обаче, дори най-малките, са самостоятелни личности и е съвсем естествено да търсят, да се интересуват и да харесват или не други деца и неща, които на нас, възрастните, по една или друга причина не ни допадат. Добре е да помним как сме се чувствали ние самите като деца и че всяко дете има право на същата свобода. Много важно е да изслушваме децата и да приемаме тяхното мнение, да се съобразяваме с него и да търсим решения заедно.
Нещата, които родителите не трябва да правят вместо децата си.
Никога не пишете домашните на детето си
Никой не може да ви забрани да помогнете на детето си, особено ако то има въпроси относно някоя домашна работа, но правете това, единствено, ако детето само е потърсило помощта ви. Никога не правете нещо вместо детето си, дори това да е най-обикновена рисунка или задачите по математика. Ако подобна практика се настани в ежедневието ви, имайте предвид, че детето много бързо ще свикне с нея и съзнателно ще я търси. Но, замислете се, когато детето ви е на училище, ще можете ли да решите задачите от някоя класна работа вместо него?
Не се опитвайте да решавате всички конфликти, в които детето ви се забърква
Ако забележите, че друго дете е агресивно спрямо вашето, не бързайте да се включвате в конфликта, мислейки си, че по този начин ще разрешите бързо възникналата ситуация. Съвсем естествено е да поискате да защитите детето си, но то трябва да се научи да общува и само да намира изход от конфликтни ситуации и заплетени случки.
Не отговаряйте вместо детето си
Много родители правят това. Когато някой зададе въпрос на детето им, вместо да изчакат то само да даде отговор, те прибързано отговарят вместо него.
Например: „ – На колко годинки си?“, а родителят да отговори вместо детето: „ – Вече сме на четири.“
Без съмнение едно читиригодишно дете би могло да отговори на подобен въпрос, така че по-добре е да изчакате да го направи само. В противен случай, когато порасне то винаги ще очаква някой друг да отговаря вместо него или най-малкото, да одобри онова, което казва. Психолозите казват за подобни случаи, че става дума за твърде обсебващи родители и че подобно поведение е напълно погрешно.
Оставете детето да избере само хобито си
Някои родители още преди появата на наследника си знаят с какво ще се занимава, когато порасне. Това свидетелства единствено за нереализираните мечти на родителите и за желанието им детето да компенсира техните собствени неосъществени желания. Всяко дете обаче трябва да има правото да избере само с какво да се занимава, какво да прави в свободното си време и как да го постигне. В противен случай детето няма как да се научи да се изявява в живота и когато порасне, вероятно ще има сериозни затруднения по отношение на себеизявата си.
Постоянно ли почиствате детската стая? Не го правете!
Това е собствената територия на вашето дете, точно такава, каквато е вашата спалня. Не навлизайте грубо в детския малък свят, който детето гради по свой собствен начин и според своите разбирания и усещания. Освен това, бихте ли искали собственото ви дете да ви възприема за негов личен хигиенист през целия си живот?
Децата от малки трябва да се научат, че е нужно да се грижат за себе си, че отговарят за пространството, в което живеят, че техните вещи са тяхна грижа и отговорност.
Дайте на детето си свободата да бъде независимо и да прави собствения си избор във всяка ситуация, като внимателно го напътствате и индиректно го съветвате.
