Захарни върховете и падовете на диабет тип 1 (2)
Все още си спомням времето, когато бях 7-годишна (на тази възраст лекарите откриха, че страдам от диабет) и как баща ми крещи по средата на футболния мач „С ниска кръвна захар ли си?“ . Аз извиквах обратно „Добре съм!“ – бързо и сърдито, завъртайки очи, мислейки си какъв параноик е. Но си спомням също и моменти, в които кръвната ми захар действително падаше по средата на мача и как баща ми изтичваше на игрището с кръвния тестер и вече отворена бутилка със сок, която ми казваше да изпия на момента. Помня как се чувствах засрамена, защото всички ме гледаха, но сега, като се обърна назад, мога само да си мисля, колко ужасяващо страшно е било за родителите ми да разчитат единствено и само на мен да преценявам дали кръвната ми захар е прекалено ниска или висока. Мисля, че те са удивителни родители и са се грижили за мен невероятно добре!
Да се движа винаги е било голямо удоволствие за мен. Движението ме кара да се чувствам добре- физически и психически, но и има голямо значение за контролирането на нивата на кръвната захар, след като страдам от диабет. И при все това, да живея с диабет 1, винаги е било страшно предизвикателство за мен. Различните типове движение имат различен ефект върху кръвната ми захар и една от основните задачи пред мен винаги е била да мога да предвидя как тази или онази тренировка ще се отрази на кръвната ми захар. А понякога, каквото и да направя, кръвната ми захар взема свое собствено решение как да постъпи. До ден днешен не съм научила напълно урока за това как да управлявам напълно физическо напрежение и кръвна захар, но знам какво работи най-добре за мен през повечето време.
Някои неща, които правя, докато тренирам:
• Предпочитам показателя ми на кръвна захар да е 160 преди да започна тренировката. Това може да звучи малко по-високо от нормалното, но ако е по-ниска от това, след това пада много рязко. Ако съм на долната граница на кръвна захар преди тренировка, хапвам нещо малко, като малка зърнена закуска (мюсли бар, зърнена вафла).
• Поти винаги махам инсулиновата помпа или просто я спирам преди интензивна тренировка. Ако правя по-малко интензивна тренировка, като йога или вдигане на тежести, слагам помпата на 50 % режим.
• Тичането, плуването, танците и спининг тренировките, ме карат да капна за 30 минути, затова след 30 минутна тренировка, спирам за минута и си меря кръвната захар. Ако е паднала прекалено ниско, хапвам зърнена вафла с шоколад.
• Забелязала съм във времето, че физическо натоварване на открито, когато е времето е горещо, кара кръвната ми захар да пада много по-бързо отколкото ако е по-хладно. Затова в дни, когато е по-топло обръщам повече внимание за покачване на кръвната захар преди да започна.
• Нося кръвния си тестер навсякъде с мен. Ако тичам навън, го нося в ръка. Да, нуждая се от по-добра система от това – осъзнавам го сега, като пиша.
•Ако тичам на дълги разстояния винаги вземам със себе си бутилка с плодов сок, за да възстановявам загубената кръвна захар.
• Отдавна съм спряла да мисля какво ще си помислят хората, когато спирам по средата на тренировката в залата, за да премеря кръвната си захар, ако почувствам, че е паднала. Знам колко е важно да се погрижа а време за ниската кръвна захар и това е приоритет във всяка една ситуация.
• Ако кръвната ми захар се покачи по време на тренировка, обикновено правя корекция и продължавам с упражненията, защото това е най-доброто нещо, което мога да направя за понижаването й.
• Винаги проверявам кръвната си захар след тренировката и пия протеинов шейк, който ми помага да стабилизирам кръвната захар през следващите часове.
Ако обмисляте някаква промяна, свързана с диабета ви и контролирането на нивата на кръвна захар, се свържете предварително с вашия ендокринолог.
Аз не съм лекар. Аз просто споделям моята лична история и нещата, които са ми помогнали, както и тези, които не са за контролиране на диабета. Ако обмисляте някакви промени в живота си, които имат отношение към диабета (ако страдате от него), трябва непременно да се свържете с вашия ендокринолог.
Ще продължим да публикуваме текстовете на Линдзи, свързани с животна на една майка диабетик тип 1, диабет 1 и бременност, справяне със сутрешното гадене, рязкото покачване и спадане на кръвната захар, връщане на формата след раждане с диабет 1.
Следете ги!
Междувременно, вижте няколко нейни рецепти: за лимонов палео сладкиш и бейгъли.
За авторката:
Линдзи живее в Южна Калифорния и е един от любимите ни блогъри и майка на две малки момчета: Макс (3 г.) и Ронин (1 г.). Тя страда от диабет тип 1 от 9 годишна, но към днешна дата е успяла да изгради железни правила за здравословен живот и да се е научила да ги следва като войник. В блога й можете да откриете купища рецепти за ястия, които изглеждат като вкусно бягство от полезната храна, но представляват 100 % здравословни порции за всеки един от нас, без значение дали сме диабетици или сме здрави, дали спазваме палео диета или не. Освен всичко друго, там има много домашни рецепти за разкрасителни процедури, детокс, DIYбижута и идеи и много други.
Oще:
Захарни върхове и спадове по пътя към родителството (1)
.jpg)
Детският диабет
4,350 преглеждания
