Към За любовта и дисциплината – част 1
Защо дисциплинираме?
Дисциплината е необходима, ако искаме детето да функционира правилно. Всеки учител е имал нещастието да наблюдава „недисциплинирани“ деца или родители. Обикновено приемаме, че на тези хора им липсва мотивация, че са апатични, свадливи, дори лоши, злобни или че мамят. Но защо оценяваме така децата? Как стават такива? Ако би трябвало самодисциплината да е втора природа, тогава как детето да постигне това качество? Отговорът е очевиден – то трябва да бъде научено. Преподавателите често „извъртат въпроса“, като заявяват, че на детето трябва да му дойде отвътре. А как мотивацията или подходящото поведение се оказват „вътре“? Дори, ако част от тях е вече „вътре“, ще продължават ли да бъдат там и в бъдеще? Това са въпроси, с които преподавателят трябва да се справи.
Специфични модели на реагиране се учат от външния свят (външни стимули).
Ако един ученик е „мотивиран“, то е защото той се е научил да свързва дадено поведение с даден резултат. Мотивацията не съществува във вакуум, тя е вид поведение. Ако преподавателят иска ученика да се държи по определен начин, той трябва да структурира външния свят на ученика (т.е., да контролира околната среда), за да бъде сигурен, че желаното поведение ще бъде научено. Дисциплинираното дете е дете, което (1) се е научило на социално подходящо поведение и (2) показва адекватни модели на реагиране спрямо академичната работа. Ако една от тези две основни категории на поведение липсва, обикновено казваме, че детето „има проблем“.
Трябва много да внимаваме обаче да не вписваме множество различни модели на поведение в една или две изкуствени категории и да вярваме, че сме разрешили проблема, защото произволно сме ги класифицирали или сме ги наименували. Хората реагират различно на различни ситуации (стимули). Много би било интересно да вземем лист хартия и молив и да запишем собствените си реакции в различни ситуации. Как се държим в класната стая, в църквата, на спортно събитие, на факултативна среща, на плуване, когато купуваме обувки, караме кола, отказваме покана, даваме реч, вечеряме, слушаме приятна музика, когато сме свидетели на спор? Да, държим се различно, обличаме се различно, говорим различно, дори се усмихваме различно в тези различни ситуации. Ако бяхме достатъчно смели да изброим най-скритите си модели на поведение, сигурно бихме шокирали онези хора, които вярват, че ни познават най-добре. Не е разумно да се класифицира модел на поведение в изкуствени категории, които се отнасят само до няколко ситуации. Може би може да се оправдае категоризирането на основни качества (напр. апатия, агресивност, необузданост, немотивираност), но такава класификация е крайно подвеждаща и в най-добрия случай дава само частична информация.Когато учението се дефинира като промяна или модификация на поведението, тогава са необходими три неща: (1) познание, (2) разграничение, и (3) асоцииране. Например на детето е даден цвят (познание). След време детето разграничава цвета от други цветове или липсата на този цвят. Посредствум повторение е направена асоциация с цвета (например червено). След което, детето може да покаже с поведението си, най-често заучено по-рано (напр. показване, съчетаване, казване, мислене), че цветът е запомнен. Предходната дефиниция на заучаване на базата на теорията на затвърдяване не противоречи на когнитивния или медиаторния заучителен процес, нито на материала, който трябва да се научи. Тя предлага методика за способстване или ускорение на това заучаване. На кратко: „как да преподаваме червения цвят така, че да подсигурим най-добрата възможна асоциация?“. Ако детето реагира благосклонно към преподаването, допускаме, че външните стимули са свързани по начин, който действа като възнаграждение за детето. Но, ако детето не реагира така? Тогава трябва да преустроим външната среда, така че детето да получи подходяща мотивация.
Как тогава да накараме ученика да научи многото различни медели на поведение, които ще му осигурят необходимите умения да постигне продуктивен живот? В рамките на сложността на множеството реакции към външната среда, ние трябва да структурираме външния свят, така че да осигури заучаването на целесъобразни отношения. Не трябва да скръстим ръце и да се надяваме, че мотивацията някакси ще „се появи вътре.„Ние трябва да устроим средата, така че да даде на ученика адекватни асоциации. Дисциплината първо трябва да бъде външна, тя трябва да дойде отвън преди да може да се появи отвътре.
Ако заученото отношение към външни стимули благоприятства за добра развръзка, детето ще има репертоар от реакции, които ще му служат успешно, когато среща непрекъснатите предизвикателства на живота. Ако детето е способно да следва правила, да се държи ентусиазирано спрямо нови преживявания, да бъде съсредоточено по време на работа, да приема добре другите деца, да знае кога да бъде настоятелно и кога да не възразява, нещо повече, ако ученикът се е научил да реагира адекватно на множество специфични ситуации, тогава можем да кажем че ученикът е добре дисциплиниран.
Защо дисциплинираме? – Дисциплинираме, за да осигурим социален ред и индивидуална продуктивност.
Кой е д-р Клифорд Мадсен? Увод от Аглика Ангелова
Аглика Ангелова дарява хонорара си за инициативата „Училища за родители „Да пораснем заедно”. Направете го и Вие!
И ние като УНИЦЕФ вярваме, че всяко дете заслужава добър старт в живота си, грижовни родители и щастливо детство. Затова в момента набираме средства за създаването на „Училища за родители „Да пораснем заедно” в цялата страна. Тези училища ще осигурят на родителите на малки деца качествена информация, подкрепа и пространство, в което да споделят опит, знания, проблеми в присъствието на подготвени специалисти.
Помогни да има повече щастливи деца!
Направи дарение онлайн или научи повече на www.unicef.bg
