За “избирателния слух” и как да се справим с него

“Детето ми не ме слуша! Трябва да повтарям едни и също отново и отново. Когато му напомня, че не направило това, за което съм помолила, ме поглежда така сякаш казва: „Моля? Ти на МЕН ли говореше?”

Звучи ли ви познато? Най-вероятно да! И така, какво може да направим, че детето да ни чува, когато му говорим?

Чували сме за така наречения „избирателен слух”. Или с други думи, може да извикаме на детето да си прибере дрехите, но то сякаш си е натъпкало памук в ушите. Но ако тихичко прошепнем, че му носим сладолед, слухът му изведнъж става завидно остър. Добрата новина е, че тази „болест” може лесно да се излекува, като използваме някои от следните предложения.

Очи в очи

Когато отправяме молба, трябва да сме сигурни, че сме привлекли вниманието на детето. Първо като го докоснем по ръката или рамото и установим очен контакт и след това да отправим искането си точно и конкретно формулирано. Например, нека не викаме през две стаи „Време е да тръгваме!”. Вместо това да отидем до детето, да го погледнем в очите и да му кажем ясно: „Георги, моля те, сложи си обувките и якето и да слизаме в колата.”

„Би ли повторил?”

Ако детето не отвръща на отправената молба, помолете го да повтори какво сте му казали: „Яна, какво те помолих да направиш?” Веднъж като детето е повторило думите ви, вие знаете, че то ви е чуло. Нещо повече, то знае, че вие сте наясно, че ви е чуло и така най-вероятно ще направи това, което се иска от него.

Отново личният пример

Както не веднъж сме казвали, а и така или иначе си го знаем, децата копират много точно всяко нещо, което ние правим. Ако се налага да повторят един и същи въпрос към нас няколко пъти, преди да отговорим или реагираме, естествено е, че детето ще също ще игнорира молбата ни.

Не изнасяйте лекции

Формулирайте молбите си кратко и точно. Например: кажете на детето си, че бихте искали да се приготвя за лягане. Не му изнасяйте 10-минутна лекция за ползата от съня, за това колко е важно да стане утре рано, защото утре е работен ден и че ви е омръзнало да се разправяте за това всяка вечер и така нататък. Ограничете се в няколко основни думи, като: „21.00 часа е. Време за приказка и сън.”

Действайте

Използвайте действия, вместо купища думи. Например, вместо да се оплакваме от купчината мръсни дрехи, разпилени по целия под, по-добре е да ги съберем и да ги покажем на детето. То най-вероятно няма да ги върне обратно, а ще ги занесе в коша за пране. Също така, вместо да викаме детето десет пъти да дойде, ако това не стане от първия, втория път, да отидем при него, да ги хванем за ръка и да му кажем: „Моля те, когато чуваш, те викам, бъди така добър да дойдеш.”

Забележка: Ако подозирате, че детето ви може наистина да не чува добре, заведете го на преглед, за да сте сигурни, че проблемът е в това, а не в „избирателния слух”.