Господи, колко имах нужда от тази почивка. Три приятелки, които винаги имат какво да си кажат, сравнително не много път с кола, вечеря в турския ресторант на магистралата, късно пристигане, разговори до посред нощ… спомних си, че и аз имам какво да кажа извън битовите задължителности; спомних си, че и аз мога да бъда интересна на някого не само заради това, че умея да говоря със смешни гласове, подавам храна в диско-ритъм или измислям супер яки нови играчки… спомних си и колко е хубаво да не се изстрелваш от леглото, подритнат от заплашителните крясъци на малко, но мощно създание, колко е божествено да се излежаваш за няколко минути, преди да трябва да започнеш да действаш из деня…
Един ден в спа центъра на хотела, винена дегустация, вечеря на спокойствие, непрекъснат в началото, средата, втората среда и края си сън… хич не е малко това, което му трябва на човека-майка, но пък много бързо подейства. След този съвършено ординарен в същността си разкош се чувствам отново готова да обичам новия си живот на размножен индивид.
Честно казано, доскоро подобни занимания ми се струваха като някак еснафщина, някак превзетости… но, Боже, само една майка може да разбере необхватната във всепроникващата си сила умора, наслоявана секунда след секунда, ден след ден. Умората, която те кара да се съмняваш във смисъла на всяка своя клетка, умората, която те кара да искаш да изтриеш всички тези клетки от лицето не само на Земята, но и на Вселената… ей така, да спреш просто, да престанеш да изчезнеш. Само майките знаят какво означава всеки ден да ти е разграфен на микро-мисии, час след час да се изнизват незабелязано от живота ти и пак да не си успяла да свършиш каквото има за вършене – а то винаги има, не знам как, но винаги има – вечер след вечер с плаха, налудничава усмивка да се поздравяваш, че си успяла и днес да не избухнеш, да не счупиш нещо, да не крещиш, да не си го изкарваш на невинните наоколо, да не изкажеш на глас мисълта, от която те е толкова срам: „Защо ми трябваше…?“.
Удивително е колко бързо съзнанието се отпуска, мислите се разсейват, душата порозовява… и ето те, отдъхнал, зареден, успокоен. Един направо нов човек, готов да бъде по-мил, по-търпелив, по-добър.
Високо съм убедена, че значително влияние в тази една недотам магическа транформация имаше видеото, което гледах във въпросния спа център. Искам да го споделя с вас, защото искрено вярвам, че, ако всички майки си отделят време да гледат него или подобни му релаксиращи творения, поне по 5 минутки на ден, светът ще бъде по-добро място. Аз лично си обещах да нововъведа такава традиция в живота свой и, повярвайте ми, ще направя всичко по силите си, за да спазя обещанието от мен за мен. 5 минути. Само 5. Потапяне, зарейване, изплуване, нови сили.
Много, много е задължително да си взимаме време за себе си. Много.
Защото тогава отговорът на онова „Защо ми трябваше?“ идва леко и естествено, като усмивката на личицето на дребуса вкъщи: „Защото е прекрасно.“
