Великден
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християнският свят празнува Възкресението на сина Божи Иисус Христос. Смята се, че Пасха (от староеврейски – „преминаване”) води началото си още от далечната древност – тракийски и други племена празнували пролетта, възраждането на природата и живота. В същността на този празник е отразен един от основните постулати на християнската вяра – че всички праведници ще възкръснат на едно по-добро място и ще спасят душите си. Възкресението става на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените, посетили гроба. Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Всяка година Великден се празнува на различна дата, защото той е подвижен лунен празник. През 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Датата се определя по следния начин – Страстната седмица винаги е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден по традиция се отбелязва в неделния ден на Страстната седмица. Разликата в датите на празника между католици и православни се състои в употребата на различни календари. Разликата на Юлианския с Грегорианския е 13 дни, през които луната сменя своето положение. Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено една седмица по-късно.
Великден е разположен в последния ден на Страстната седмица. Думата „страст” в този случай е запазила архаичното си значение – „страдание”, „мъка”. Тя е последната седмица от земния живот на Христос. Започва с тържественото му влизане в сакралния град Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и т.н. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе” и се отговаря „Во истина воскресе”. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил портите адови.
Великден се чества всяка пролет в продължение на 3 дни от неделята след Цветница. Подготовката за празника започва десет седмици преди Възкресение. През всеки ден от Страстната седмица се изпълняват определени поверия, в които народът вярва и стриктно изпълнява. Велики понеделник слага начало на Страстната седмица. Тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората. През цялата седмица не се пеят песни, освен черковни, не се играят хора. На този ден се прави великденско почистване.
Вторник се ходи за „смълчана” вода. Това е прясна вода, донесена от три извора. Любопитно е, че през цялото време, докато тя се носи, не трябва да се проговаря. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. Велика сряда е ден, в който не бива да се изпълнява домакинска работа. Берат се китки цветя и се сплитат венци. Къщата се украсява. Велики четвъртък е любим ден за всички, защото тогава се боядисват великденските яйца и се месят козунаците.
Разпети петък е ден, в който не бива да се работи. Всички вече са в очакване на наближаващия Великден. В петък Христос се изкачва към хълма Голгота с огромния кръст на плещите си. На този ден не се пере. Петък, ако вече не са приготвени предния ден, се приготвят сладките обредни хлябове – козунаците. На следващия ден, в събота, се посещават гробищата. Почитат се мъртвите и на гробовете се оставят яйца, козунаци, вино, свещи. В полунощ в събота срещу неделя се посреща и самият Великден – той настъпва в 24 ч.
Цялата седмица след Великден е известна като Светла седмица (Томина неделя) – по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус. В една легенда се разказва, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова наричат апостол Тома още Неверни.
Великден, освен християнска символика, носи и редица езически белези. Той е доказателство за сродяването на християнско и езическо начало сред народа. Митологичната същност на Великден е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Природата циклично се преражда през пролетта.
На трапезата за Великден се сервират яйца, баница, питка, козунаци, зелена салата с репички, печено агнешко, великденски сладки, вино и ракия.
Следващата година Православната църква ще отбележи Великден на 5 май, а Западната – на 31 март.
3,556 преглеждания
