„Ваканциите на малкия Никола” на Госини и Семпе ни връща в детството, такова каквото го помним – със свободата на летните ваканции, с вълнението от игрите, с послъгването по детски и детските неволи. Докато летим по страниците, виждаме света през очите на Никола и неговото по детски наивното възприятие за отношенията между хората, родителите, родителите и децата, техните емоции, желания, страхове и проблеми. Той го описва с детски думи, които биха накарали малкия читател да почувства Никола като приятел, а нас ни кара да си припомним как сме виждали някога света. Разказът на Никола ни помага да вникнем както в детското съзнание и да си припомним времето, когато сме били малки, така и, може би с лека неохота, да се погледнем отстрани и да си дадем сметка, че понякога се превръщаме именно в онези възрастни, които сме си обещавали, че никога няма да станем като пораснем.
Сладко, наивно, мило, забавно…с вкус на отминали летни дни, „Ваканциите на малкия Никола” ни пренася в света на малките човеци по един обаятелен и свеж начин. Една от репликите на Никола, която може да подейства като плесница в лицето на порасналия вече читател е: „Появи се един възрастен, сигурно беше поне на седемнайсет години…”.
„Ваканциите на малкия Никола” е като билет за полет във времето, който за няколко часа ще ви отведе отново в детството, лятото и онези прекрасни спомени за отминалите безгрижни дни.
