прочети част първа
прочети част втора
Страхът от изоставяне може да варира от дете на дете, в зависимост от темперамента на детето и съответно как вие подхождате към това. Ако не му обърнете внимание, в някои обстоятелства тревожността от изоставяне може да продължи чак до средното училище. Но при по-големите деца, страхът от раздяла обикновено е симптом на по-дълбок и по-сложен проблем, на който трябва да се обърне нужното внимание.
Докато вие сте най-добрият съдия за темперамента на детето ви, повечето 12-месечни деца знаят деликатното изкуство на манипулацията – ако продължително време се отзовавате на всеки един плач на вашето дете или пък често си променяте плановете, за да се пригодите към страха от раздяла на детето ви, детето ви ще разбере, че неговото поведение е страхотна стратегия да избегне раздялата с вас.
По-големи деца със страх от изоставяне:
Децата, които страдат от страх за изоставяне се страхуват да се разделят със семейството си, поради факта, че може нещо лошо да се случи (на вас или на тях). Консултирайте се с вашия лекар ако:
– детето ви има симптоми на паника (гадене, повръщане или зачестяло дишане)
– детето ви има панически страх при раздялата с вас
– детето ви сънува кошмари, свързани с раздялата с вас
– детето ви отказва да спи само
– детето ви мисли за неща като отвличане, има страх да не се изгуби или се притеснява дали може да бъде в безопасност без родителите си
Как може да се справите със страха от изоставяне на детето ви?
Справянето с проблема на дете, което изпитва страх от раздяла, не е толкова лесна работа. Може да изпитвате:
– успокоявате се, че детето ви е силно привързано към вас
– разочаровате се, че раздялата е толкова трудна
– разстройвате се като видите как детето ви страда като се разделяте
– завладени сте от нуждите на детето ви
Времето обикновено намалява страха от изоставяне на детето, но само с практика става това, като детето ви вижда, че всеки път вие се завръщате, след като сте си тръгнали. Също така то ще развие умения да се справя с нещата и умение да бъде независимо и в същото време ще сте доволни, че връзката между вас двамата е толкова силна.
Има много стратегии, които може да използвате, за да намалите страха от изоставяне на детето ви (както и на вас самите) през трудните периоди:
– времето е решаващо. Ако можете да го избегнете, не променяйте графика на детето ви между 8-мия и 12-тия месец, когато най-често се проявява страхът от изоставяне.
– практика, практика, практика. Вашето дете трябва да се научи че вие винаги се връщате, ако, разбира се, го оставяте. Опитайте се да се упражнявате, като го оставяте за известно време на ваш познат. Ако решите да го оставите в детска градина или на детегледачка , отделете достатъчно време за него в новата среда и след това го оставете с детегледачката за известно време, за да може да се приспособи към новата среда без вас.
– Всичко е във вземането на довиждане. Създайте си рутина на вземане на довиждане, която да е обична, топла и бърза. Недейте да удължавате времето за довиждане и винаги оставайте спокойни (никога, ама никога не плачете) и покажете на детето си, че сте напълно уверени и сигурни да го оставите на друг човек.
– Ако давате обещания – изпълнявайте ги. Не лъжете детето си кога ще се върнете – няма как да очаквате то да ви има доверие и да е сигурно, когато се разделяте. Кажете му какво ще правите и кога ще се върнете и го направете.
