Наскоро ми попадна статистика на Public Health England (PHE), според която случаите на скарлатина са се увеличи значително през последните шест години. Това ми припомни за времето, когато синът ми посещаваше детска градина и как едно цяло лято децата в смесената група си прехвърляха заразата, което бе в резултат от нежеланието на родителите да оставят хлапетата у дома и готовността на персонала да ги приема в комплект с лекарствата, които трябваше да приемат и въпреки пълния набор симптоми. Допълнително объркване внесе и фактът, че първоначално повечето деца бяха диагностицираха от личните лекари с ангина и херпангина, а едва в последствие, след взимането на гърлени секрети и направените микробиологични изследвания, се оказа, че лятото на всички ни ще премине под знака на скарлатината.
По този повод реших да споделя личния си опит и нещата, които тогава научих за скарлатината.
Скарлатината определено, и съвсем погрешно, се смята за леко заболяване. Реално тя е силно заразна и лесно може да настъпят бактериални усложнения, особено при деца на възраст под 10 години.
Смята се, че пикът на заболяванията от скарлатина е в края на зимата и през пролетта, но често заболяването бележи сериозно разпространение и през горещите летни месеци.
Симптоми на скарлатина:
– Висока температура
– Увеличени лимфни възли
– Възпалени сливици и зачервено гърло
– Главоболие и отпадналост
– Характерен ситен розово-червен обрив по цялото тяло
– Белезникав полип по лигавицата на устната кухина
– Зачервена кожа на лицето (детето е с „червени бузки“)
– На допир кожата на болното дете се усеща като „поръсена със ситен пясък“
Лечение:
Ако имате съмнения, че детето ви е със скарлатина, свържете се с личния му педиатър, без да бързате да го водите на преглед в кабинета, защото може да е заразно. Най-добре е да се уговорите за домашно посещение и преглед, за да се назначи адекватно лечение.
При скарлатина е възможно лекарят да предпише на детето анабиотична терапия, заради риска от бактериална инфекция и усложнения. Пневмонията е едно от възможните усложнения.
Най-добре е заразените деца, както и възрастни, със скарлатина да останат у дома, за да се избегне разпространението на инфекцията сред други хора.
Болните от скарлатина трябва да поемат достатъчно течности, да спят повече и да се хранят с лека храна с кашава консистенция, за да не се дразни допълнително възпаленото гърло.
Много добър успокояващ ефект за възпаленото гърло има пресния сок от малини (изпробвано).
Добре е да се вземат мерки за облекчаване на сърбежа. Най-често се предписват мехлеми, лосиони или таблетки от групата на антихистамините, които намаляват симптомите на дразнене и сърбеж по кожата.
В началото може да се наложи и прием на температуропонижаващи средства, но само ако повишението на температурата е над 38 градуса.
Кога високата температура е наистина висока?
Спазването на висока лична хигиена е основно правило, което може да ограничи разпространението на болестта. Измиването на ръцете със сапун и топла вода е задължително, както и употребата на лична кърпа за избърсване.
Скарлатината се разпространява по въздушно-капков път и заразяването е изключително лесно.
Скарлатината не създава траен имунитет, което означава, че дори да е преболедувало едно дете, то може да се зарази отново, ако съществуват условия за това.
Добрата новина е, че заболяването продължава около седмица, ако не настъпят някакви усложнения.
Шарката при децата – какво трябва да знаем?
Нели Терзиева,
Първите седем
