Родителските грешки
Няма универсално правило за родителството, както и не съществуват перфектните родители. Някои грешки са общовалидни за всички настойници.
Детето си има други приятели, вие сте му необходими като негова майка и негов баща. Хлапетата имат нужда от надеждни настойници, на които да могат да разчитат. Трябва да сте последователни, да налагате правила, които да са валидни за всички вкъщи.
Внимавайте какво говорите
При разговор с хлапетата бъдете кратки и ясни, без много увъртания. Използвайте семпли примери, разбираеми думи и понятни поуки с житейски ситуации, които ще са ясни за малчугана. Не се дръжте с тийнейджърите така, сякаш не живеят в реалния свят. Влагайте повече разбиране в комуникацията с тях.
Не бъдете лицемери
Правите едно, а обяснявате друго на детето: вие сте възрастни, а то не разбира това. Делата са по-красноречиви от думите – имайте предвид този факт. В противен случай ще изглеждате лицемерни в очите на малкото човече.
Не избягвайте разговора
Грешите, ако смятате, че ще можете да изолирате детето от обществото и че до него няма да достигне информация на тема „секс”, например. Вие сте тези, които трябва да научите наследниците си да вземат правилните решения. Ако те се осланят само на информацията, която ще получат от приятелите или от интернет, това не е добре. Разговаряйте открито.
Сравняване
Една от сериозните и чести грешки е сравняването на детето с братята или сестрите му. Всеки човек е различен. И децата не са еднакви.
Правите неща вместо децата
Специалистът Мишел Кунц напомня, че родителите вършат доста неща вместо децата. Когато лекарят попита хлапето как е, оставете го то само да отговори. В противен случай изпращате посланието, че малкото е неспособно…
Правила
Без тях няма как да се справим. Но има и моменти, когато те се променят, особено когато детето порасне. Като хлапето е малко, изпращането му в стаята е наказание, но за тийнейджъра това ще е награда – там е неговото царство.
Успехи и неуспехи
Много родители вменяват на децата си дейности, които са искали да правят те самите, като са били малки. Авторът на книгата “God You’re Beautiful: What We Say, We Say To God” Диън МакИнис смята, че нито успехите, нито неуспехите на хлапето са нещо, за което са отговорни изключително родителите. Задачата на настойниците е да напътстват малчугана, но не бива да се забравя, че то не е робот и няма как да се програмира. Успехът на детето може да се дължи на генетиката му, на съветите на родителите, но не заради самите родители. Това е победата на малчугана, който е успял в нещо. Или провалът.
Статията е предоставена от: www.estestveni-idei.com
Източник: zena.co.rs
Превод: Милена Тошева
6,723 преглеждания
