Родители и организации на бунт срещу наредба, обявяваща бебе под 800 грама за биологичен отпадък

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

baby 2

Нова наредба, приета тихомълком в края на юли от Здравното министерство, предвижда всяко бебе, което е родено с тегло под 800 грама преди 26-та гестационна седмица, да се счита за биологичен отпадък, без значение дали е родено живо или мъртво. Такава граница съществуваше и до момента, но тя беше за тегло под 600 грама и преди 22 гестационна седмица.

Наредбата предизвика сериозни дискусии и стана повод за редица критики от страна на правозащитни организации, родители и общности.

Преди броени дни множество сдружения, организации и фондации излязоха с Отворено писмо по казуса. Ето и неговия текст:
                                                                                                     ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми д-р Ненков,

Повод за това писмо е Наредба № 12 от 21.07.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология”, издадена от Министерство на здравеопазването.
Преди дни стана известно, че бившият здравен министър д-р Таня Андреева, напълно непрозрачно, без мотиви и без дебат, е взела решение за промяна на границата между раждане и аборт. Досега в стандарта по акушерство и гинекология за живородено дете се смяташе такова над 600 г и/или над 22 гестационна седмица (г.с.), а по новия стандарт критерият се променя на над 800 грама или 26 г.с.

Този стандарт не е консултиран с професионалната общност и НПО сектора и предизвиква серия аргументирани негативни реакции[1][2]. В България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета – това са около 10% от всички родени деца; в това число и около 600 мъртвородени бебета. Вместо да се започне сериозен разговор и да се търсят решения за причините за преждевременното раждане, изглежда държавата е решила да замаскира проблема, като промени дефиницията му. С вдигане на границата между аборт и раждане административно се намалява процентът на иначе високата детска смъртност в България. След въвеждането на промените много смъртни случаи няма да бъдат отразени, тъй като ще се водят аборт, а не раждане. Това е опасно и цинично заиграване със статистиката.

В “мотивите” към Наредба № 12 мотивация за тези промени липсва[3], което е в несъответствие с изричния текст на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който “изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност”. Мотиви не бяха изложени и в нито един момент при неслучилото се публично обсъждане. Завишаването на критериите за жизнеспособност изглежда произволно и нелогично – още повече имайки предвид, че поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат или поне са стационирани, но със сигурност никъде не се покачват[4]. Ниските показатели за потенциална жизнеспособност говорят за държава с добре развито здравеопазване и висока стойност на самия живот. Повишаването им говори за пораженческо отстъпление на държавата от нейния дълг към гражданите, и за придаване на фатално ниска стойност на живота и човешкото.

Това имплицитно послание към медицинската и гражданската общност на България създава възможност за реални злоупотреби в грижата за децата, родени с екстремно ниско тегло и висока степен на недоносеност, катo например ненавременно и неефективно предоставяне на реанимация и интензивни неонатологични грижи поради икономически, социологически, административни или инфраструктурни съображения. Настоящата Наредба може да бъде изтълкувана като регламентирано “разрешение” за подобни злоупотреби, което е недопустимо от морална гледна точка.

И още, завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е в ущърб на родителите на недоносените деца, ако те починат до третия ден от раждането. В случаите, които се приемат за “аборт”, детето се третира като биологичен отпадък, който се унищожава в болницата, а родителите не могат да погребат.

Напомняме, че от няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат[5]. Проектът за промяна на Закона за гражданската регистрация, който ще позволи погребването на мъртвородените бебета, мина обществено обсъждане и в момента чака разглеждане от Министерски съвет[6].

По досегашната наредба бебе, родено с признаци на кръвна циркулация с тегло над 600 грама и/или навършени 22 г.с., се считаше за живородено и като такова получаваше акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт, с който можеше да бъде погребано или кремирано. При сегашната наредба бебе, родено живо с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено до навършване на тридневна възраст. Едва тогава то може да бъде третирано като правен субект и да се възползва от правата си да получи акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт.
Тази разпоредба е в противоречие с Конституцията на Република България (КРБ). Съгласно чл. 4, ал. 2 от КРБ “Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.” Съгласно чл. 6, ал. 1 от КРБ “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”, т.е. съгласно Конституцията всички хора, дори още преди да бъдат признати за граждани, се раждат равни по права. Наредбата обаче поставя една група хора в рамките на първите три дни от техния живот в една поставена под условие и несъвместима с правния порядък категория – категория на недородени хора; хора в срок на изпитване.

Много бебета ще попаднат в сивата зона между 600 и 800 грама и 22-ра и 26-та г.с. Със сигурност някои от тях няма да преживеят три денонощия и ще бъдат третирани като “абортен плод” – тоест, сякаш никога не са живели – независимо, че обективно, но и на първо място за родителите си, те, разбира се, са били живи, а след това са починали – и съответно би трябвало да се възползват от правото на всички човеци – да бъдат назовани, да бъдат запомнени и да бъдат изпратени.

Д-р Ненков,

С настоящото писмо апелираме към вас като минимум да възстановите старите критерии или поне да ги коригирате на 600 грама и 24 г.с., аналогично на нормативната уредба в повечето европейски държави, както и да отпадне изискването за тридневна преживяемост преди гражданската регистрация на живородените бебета с екстремно ниско тегло.

В допълнение препоръчваме да стартирате без отлагане серия консултации с професионалната общност и НПО сектора, за да може да се осигури най-добрият подход при решаване на този въпрос, който е точно толкова морален, колкото и медицински, и, както наблюдавахме в последните седмици, далеч не интересува само пряко засегнатите от него, а е от значим обществен интерес. В хода на тези консултации могат да бъдат обсъдени важни въпроси, като например осигуряване на палиативни неонатологични грижи за всички живородени бебета с тегло под 600 грама и преди навършена 22 г.с., както и за бебетата, родени с диагноза, несъвместима с живота, като това се регламентира на национално ниво в документ/протокол, изготвен от експерти-неонатолози.

Завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е една гигантстка крачка назад. Колкото по-завишени са критериите, толкова по-ниска е стойността на живота. Като оставаме на разположение за среща с Вас в най-скоро време, разчитаме, че ще действате своевременно и без колебание.

С уважение,

Фондация “Макове за Мери”

Български хелзинкски комитет

Фондация “Нашите недоносени деца”

Фондация за достъп до права – ФАР

Асоциация на българските акушерки – АБА

Сдружение “Естествено”

Сдружение “Родилница”

Фондация “Български център за джендър изследвания”

Сдружение “Асоциация Деметра”

Асоциация на българските дули – АБД

Делян Недев, задочен докторант и хоноруван преподавател по гражданско право в УНСС

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Новини

Етикети:

3,023 преглеждания

Comments are closed.