Проблемът „детска градина”

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

problem

Хубаво или лошо е в детската градина? Да се даде ли детето на градина или не? Рано ли е или е късно? Тези въпроси възникват във всяко семейство, когато трябва да се вземе решение дали детето е готово да тръгне на детска градина. Това решение напоследък зависи от благосъстоянието на семейството и от заетостта на родителите, всеки от които има собствен опит и лично мнение за достойнствата и недостатъците на детската градина. Личните предубеждения обаче трябва да отстъпят на обективно разглеждане на въпроса от всички страни.  

Да вземем за пример изкуството на общуването – в голяма степен то определя целия човешки живот. И това изкуство несъмнено си струва да се научи в детството. Нито семейството, нито детегледачките, нито неработещите и пенсионирани баби са в състояние да заменят детската градина.

Психологическите и педагогическите аспекти на посещението в детските заведения са толкова разностранни, че обобщаването им е изключително сложна задача. Адаптирането на детето, контактите с другите деца и възпитатели, придобиването на навици и режим, овладяването на игри, подготовка за празници – различните функции на детската градина могат да се дискутират надълго и нашироко. Тук ще се ограничим само с проблемите по първоначална адаптация на децата, тъй като това е доста болезнена тема.

Първият сблъсък на детето с изискванията на обществото

Неизменно проблем с адаптацията настъпва, ако детето е свикнало на един режим (или липса на такъв) и определен начин на възпитание в семейството, а се сблъсква със съвсем различен в градината. Тук то за първи път се научава да спазва социални правила, да различава ситуациите и да анализира какво е позволено и какво – не, с тези или други хора, в този или друг случай.

Вече не само мама и татко, но и други възрастни налагат правилата. Новите изисквания и контактът с другите деца го научават как да отстоява мнението си, съобразявайки се с правилата. Научава се как да се справя само, защитавайки се сред другите деца.

Това е съвсем нелека задача. По принцип при 3-4 годишните деца адаптационният период продължава около 2-3 месеца. В него е нормално детето да плаче и да упорства при тръгване. Ако все пак той продължи и детето отива с нежелание, страни от другите деца, не се включва в общите игри, не се притеснявайте да се посъветвате със специалист – детски психолог или семеен терапевт. Още по-трудна става адаптацията, ако към промяната паралелно върви и друга вкъщи – като например очакване раждането на друго дете, развод, смяна на жилище, изнервеност на един от родителите поради започване на работа.

Отказът да посещава градината е сигнал, че детето се нуждае от помощ.

Ето с какво предстои да се сблъскате в процеса на адаптация на детето:

ПЛАЧ И ОТКАЗ

Плачът и капризниченето всеки път, когато стане дума за детска градина, са неприятни за нас родителите, но от друга страна е важно да се има предвид, че именно тази реакция дава възможност на детето да говори открито. Плачейки и изтъквайки всички недостатъци на градината, то всъщност дава израз на преживяванията си. Не отричайте чувствата на детето, не се опитвайте да го оборвате с думи, че «трябва» да се ходи на градина, не отбягвайте темата, като го разсейвате. Напротив – дайте му възможност да даде израз на тревогите си – кое му харесва, кое не му харесва, обяснете със спокоен тон, че положението е такова, че децата ходят на градина, родителите на работа. Макар и да смятате за излишно да споделяте, че имате финансови затруднения – по-добре е детето да чуе това и да се почувства като равностоен член на семейството, който помага по някакъв начин, като улеснява мама да започне работа, отколкото в момент на слабост да му заявите гневно: «Как да изкарвам пари за играчки, ако не ходя на работа?».

Противопоставянето дава възможност на детето да говори открито и това всъщност улеснява адаптацията. Важно е в този толкова тежък период на преход за малкото дете родителите да бъдет спокойни, да отразяват чувствата му и да го «заразят» с увереността си, че това е добрият вариант за него. Защото детето усеща скритата тревога дори и да не говорите за нея и може да я използва срещу вас. Затова никога не си позволявайте да плачете пред него, особено при сбогуване в градината. Съкратете до възможно най-кратък периода на изпращане сутрин, без обаче да се поддавате на «улесняващата» роля на персонала да го грабне от вас и затвори при другите деца, а вие просто да избягате разстроени.

НЕМИРНИК ВКЪЩИ, ЗВЕЗДИЧКА В ГРАДИНАТА

Много родители са принудени да се справят с палави деца, които често менят настроението си, не задържат вниманието си задълго, капризничат непрекъснато. Изпращането всяка сутрин до градината също е една изтощителна борба, в която детето върти на пръста си родителите. В детската градина обаче учителките казват, че детето се държи съвсем спокойно, включва се в игрите и е дете за пример. Ето на какво се дължи разликата:

На 3-4 – годишна възраст детето вече е почти наясно с обществените изисквания към него и е нормално да се опитва да демонстрира обществено приемливо поведение именно на място като детската градина – да се храни само и чисто, да се съблича и облича без нужда от помощ, да рисува кротко, без да цапа по стените – всичко, което би било оценено положително от околните. След това детето изпитва естествената нужда да се «оплаче» от изтощителното примерно поведение – като си отдъхва от социалната роля на добро дете. На майките им е обидно защо при всички останали то слуша, а при тях винаги капризничи. Както казват учителките – той плаче, докато вие сте тук, след това е «звездичка», слуша, играе си, даже се разпорежда. Непослушанието към близките хора означава, че детето се е старало цял ден да се доказва пред обществото, а от това губи много сили и затова разтоварва вкъщи. Предполагам, че всеки може да се сети за пример, когато на работа са го ядосали и вечерта автоматично си спретва скандал с партньора по най-дребен повод или с детето за незавършените домашни. Защо при децата да не е същото? Разбирайки колко е голям светът и колко различни са хората, само пред мама то може напълно и безогледно да довери своите тревоги, емоции и преживявания. Затова му осигурете пространство вкъщи и разтоварващи игри, чрез които да може да излее натрупаното напрежение през деня.

У ДОМА – «ДОБРОТО ДЕТЕ НА МАМА», А В ГРАДИНАТА – УЖАСНО НЕКОНТРОЛИРУЕМ

Ако мама винаги е била до детето до този момент и е отделяла внимание на правилното възпитание, то когато остава без нея, детето се «загубва», нужно му е да провери дали тези правила важат и когато я няма. Способността за самоконтрол на тази възраст все още не е развита, а вкъщи контролът и съвестта са били мама и татко. Оставайки само, то има нужда някой да му помогне да разбере как трябва да се държи. То крещи негласно: «Моля ви, обуздайте ме, поставете ми граници!». От страна на учителките остава само да проявят доброжелателност и да му осигурят подкрепа.

МАМА Е НАКАЗАНА

Сутрин не иска да тръгва, а вечер сякаш не забелязва майка си и не бърза към нея – за майката това е равносилно на наказание… Най-често подобен сценарий се случва, ако майката е импулсивна и често сменя настроението си, непредсказуемо за детето. А какво се крие зад промяната в поведението на детето – сутрин мама изглежда напрегната, бърза за работа, изнервя се от плача му, няма търпение да стигнат и да го предаде на грижите на друг. Вечер то има нужда от време, за да прецени с какво настроение е дошла – дали е пак напрегната, дали го «иска» вече, спокойна ли е. Не че не я забелязва, дори напротив – то просто не знае в какво настроение е, как е преминал денят й, ще му се зарадва ли, дали е още притеснена, дали е мислила за него както то за нея. Детето има нужда от няколко минути, за да се запознае отново с мама, да я почувства и да си тръгне с нея разбираема и близка.

БОЛЕСТИТЕ

Главният минус от посещението в детската градина е, че детето боледува често. Това е безспорен факт. Най-често става въпрос за остри инфекции – предимно респираторни. Вероятността детето да се разболее от остра вирусна инфекция (ОВИ) е най-тясно свързана с кръга на общуване – колкото е по-широк, толкова е по-лесно разболяването. В такъв смисъл е напълно разбираемо защо отглежданото вкъщи дете боледува по-рядко – то общува с по-малко хора.

А дали боледуването в детската градина е единствено и само отрицателно? Друг безспорен факт е, че всички инфекциозни болести, протичащи изключително леко в детска възраст (варицела, вариола) представляват реална заплаха за здравето и даже за живота, ако се проявят при възрастни хора. Това са болести, които трябва да се преболедуват навреме. А естествената среда, в която това се случва, е именно групата в детската градина. Когато говорим за ОВИ, честотата на боледуването не е от определящо значение. Важно е не колко често боледува детето, а как протичат въпросните инфекции. Ако ОВИ постоянно се съпровожда от усложнения, детската градина няма никаква вина. Основна роля тук играе имунитетът на самото дете, битовите условия, начинът на лечение – именно от тях зависи вероятността обикновената простуда да се превърне във възпаление. И тук няма особено значение дали детето посещава детска градина или не.

От друга страна обяснение за честото боледуване е фактът, че тялото и психиката са неразривно свързани. Тръгвайки на градина, детето за първи път остава без мама за по-дълго време. Невъзможността да се справи с тревогата от раздялата може да разболее организма също. Не е задължителна закономерност, но е често срещано именно децата, които по-малко плачат при постъпване, тези, които не изразяват явно недоволството си от посещението в ДГ, да се разболяват по-често. Обикновено това е временен период, които продължава около половин година, а след него и тялото и психиката на детето са свикнали с промяната, то сякаш пораства.
Коя възраст е подходяща за тръгването на детска градина?

Независимо на каква възраст е детето при постъпване, много важно е, какво прави майката през това време. Абсолютно типична е следната ситуация – на 1 септември детето отива на детска градина, в същия ден майката се връща на работа след майчинство. След седмица, което е напълно закономерно, малкият човек прекарва своето първо градинско инфекциозно заболяване, а майката – първият си болничен (отпуск за гледане на болно дете). В резултат майката има неприятности в офиса, т.е. за роботодателя тя не е истински работник.

Много е важно да се разбере следното – независимо колко е хубава детската градина и колко стабилно е здравето на детето, на първо време то ще боледува и често ще плаче сутрин. Това може да продължи от 3-4 месеца до година. И така, когато майката пусне детето на градина, тя трябва да е подготвена да остане известно време вкъщи, за да посрещне първите му разболявания и безпокойства.

Важен е и друг въпрос – кога точно детето да тръгне на детска градина. Очевидно е, че времето между октомври и април е доста неподходящо. Активната циркулация от респираторни вируси по време на този период значително увеличава риска от заболяване, следователно – времето за адаптация. Що се отнася до внезапните заболявания и травми – от тях не е застрахован никой. Но пък всеки може да се подготви – като информира работещите в градината за всички предишни заболявания на детето, приеманите от него медикаменти и всички негови алергии. Разбира се, изключително важно е, персоналът на детската градина да има възможност за бърза връзка с родителите.

Когато избирате подходящата детска градина, имайте предвид и следните неща: състоянието на детската градина, качеството и честотата на извършените ремонти, мястото за разходки, площадките за игра, броя на децата в групата, професионализмът и старанието на преподавателите. Това не са незначителни подробности, а фактори, които също влияят на здравето на вашето дете.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

44,983 преглеждания

Comments are closed.