Един разговор с Мирослав Долапчиев, баща на две момичета и приемен родител, щастливо женен, щастливо изглеждащ и вдъхновител на много млади семейства. Скоро Мирослав представи по време на Форум “Родителство”, организиран от Горичка, със страст и енергия какво е накарало него и семейството му да станат приемни родители на едно малко момиченце.
Представи се моля те с няколко думи
Щастливо женен съм от 7 год. за прекрасната ми съпруга Дойни (която е румънка), имаме момиченце Клара, на 4 г. и сега сме приемно семейство на момиченце, което е на 1 година и 5 месеца. Управлявам група от компании предлагащи цялостни сградни инженерни решения, оперираща в няколко държави. Същевременно ръководя група от семействата в Христова Църква, от която като християни сме част заедно със съпругата ми. Водя блог за семейството www.dvevedno.org и правя семинари за брака, които предизвикват българското семейство да се азвива и обогатява. Смятам себе си за човек, който обича и търси предизвикателствата и се подхранва с тях. И между другото съм на 32.
Какво за теб означава да си приемен родител?
Труден въпрос. Силни убеждения – какво те кара да правиш това, кое те мотивира? Хората имат различни причини, но за мен основната е да дадеш шанс, да помогнеш на едно дете. Tова е преди всичко кауза, отговорност или дори по-скоро нужда в обществото, която трябва да се посрещне. Приемната грижа е най-смислената алтернатива на институционалната грижа.
Защо е важно за семейството ти приемната грижа?
Това е част от нашия принос към промяната на обществото, в което живеем. Аз знам, че тези деца (а и не само тези) се нуждаят от любов и когато имам възможност да направя нещо по въпроса, смятам че е мой дълг. Искам моето дете да расте и да знае смисъла на това да обичаш и да бъдеш обичан.
Промени ли се животът ти, а на семейството?
Да, определено, в момента отговорностите ни са много по-големи, не само като родители, но и заради факта, че за това дете си отговорен и пред други хора. Имаш права, но имаш и задължения, които понякога са пречка, понякога са в подкрепа, на това което правиш.
Само фактът, че има още един човек в къщата, променя динамиката на взаимоотношенията.
Трудно ли е да бъдеш приемен родител?
Да, трудно е, но то родителството си е трудната работа по принцип, независимо от това дали си приемен родител или не. Предизвикателството да си в живота на дете, от което хем всички се интересуват, хем никой, е доста голямо.
Хубаво ли е да бъдеш приемен родител?
Хубаво е, разбира се, но не винаги. Като всяко предизвикателство, родителството си има и хубави и не толкова хубави моменти, важни са крайната цел и резултатът от това, което правиш.
Каква е разликата между това да имаш биологично дете и приемно дете?
На този въпрос започнах да си отговарям съвсем наскоро, от момента, в който детето попадна в критична ситуация. Замислих се затова пред колко други хора и институции си отговорен за живота му като цяло. За твоето дете си отговорен само пред себе си и Бог, но за приемното е съвсем различно, това може да донесе голям стрес и напрежение в определени моменти.
Трите неща, които би казал на най-близкия ти приятел, ако ти каже, че е решил да стане приемен баща?
Най-важното за мен е мотивацията. Какво мотивира един човек да приеме чуждо дете в дома си. Ако има правилна мотивация и след това добра подготовка, знам че ще има големи шансове да се справи. Третото е свързано с постоянната подкрепа, бих го посъветвал през целия период от подаването на документите за кандидатстване и през целия период, в който детето ще е при него, да използва всякаква професионална подкрепа.
Най-важното нещо, което разбра за себе си, когато стана приемен баща?
Като че ли най-важните неща стават все повече с всеки изминал ден. От доста време знам за себе си, че не съм особено внимателен в детайлите, обичам да решавам нещата глобално, така съм в работата и в семейството си, но сега си давам сметка, че когато имаш един човек в живота си, за когото си отговорен пред толкова много хора, всяко нещо, дори и най-малкият детайл, е от значение. Надявам се това да ме промени в добра посока.
Какво искаш да знаят хората за приемната грижа?
Приемната грижа е отговорност и привилегия. Като част от това общество, децата лишени от родителска грижа са наша отговорност, независимо дали това ни се струва правилно или не. Аз не считам себе си за много добър човек или герой, затова смятам, че е привилегия да приема дете в дома си. Искам хората да знаят, че и те могат да се справят с тази отговорност.
Опиши ни с няколко думи приемната ти дъщеря?
Умна, предпазлива и силна. Лесно се натъжава и обижда. Има много талант в това дете, надявам се да може да израства в среда, в която да го развива.
Опиши ни сега и биологичното ти дете?
Клара е умна, непредпазлива и мнооооооого упорита. Аз си мислех, че съм търпелив, преди тя да се роди, но всеки ден с нея е предизвикателство за нас. Въпреки всичко, това е една от страните в характера є, която силно насърчаваме и подпомагаме.
Как изглежда един идеален ден с тях двете, с цялото семейство?
Ами те спят, а аз гледам футбол ( шега ). Винаги когато сме навън е добре, децата обичат да тичат на воля а ние със съпругата ми вървим и си говорим.
