Понякога удряме децата си, просто за щото не знаем какво друго да направим. Чувстваме се толкова безсилни в дадена ситуация и това е последното, което ни е останало. Ние, родителите вътрешно сме наясно, че това не е правилно, нито пък го искаме, а и сме запознати с последствията, до които може да доведе. Когато удряме децата, ние ги учим самите те да бъда агресивни и да проявяват насилие, за да постигнат нещо или да решат проблем.
Освен това, проучвания показват, че хора, които са били удряни като деца, е по-вероятно да изпадат в депресия и имат по-ниско самочувствие, което се отразява и в личния и в професионалния им план.
Това е един сериозен и основен проблем на съвременното общество. Затова, какво може да направим, когато усетим, че сме на ръба?
Успокойте се
Ако усетите, че започвате да се ядосвате и да излизате извън контрол и искате да зашлевите един шамар на детето си – ако можете, опитайте се да излезете от тази ситуация. Поемете си въздух и не казвайте нищо. Точно в този момент ще намерите алтернатива или друго решение на проблема.
Понякога родителите наистина изпускат нервите си, защото са под непрекъснато напрежение – вечерята загаря, децата се бият, телефонът звъни, а едно от хлапетата е разсипало целия буркан с грах на пода и вие вече не издържате. Ако пък не можете да се успокоите просто така, тогава отстъпете назад и бройте до десет.
Бъдете добри, но строги
Друга ситуация, когато на родителите им идва да ударят детето си, е когато то не е обърнало внимание на многобройните забележки относно поведението му. Накрая го удряте, за да му покажете, че трябва да се държи подобаващо. Вариантът, за тази ситуация, е да клекнете, за да сте на нивото на детето си, да го погледнете в очите, да го погалите и да му кажете, кратко, мило, но твърдо, какво искате то да направи. Например: „Искам да си играеш тихичко!“
Дайте право на избор
Да оставите детето си да има избор е добра алтернатива. Ако, например, си играе с храната по време на вечеря, може да го попитате: „Ще спреш ли да си играеш с храната или ще напуснеш масата?”. Ако детето продължи да си играе, използвайте добро, но строго движение и го свалете от масата, като му обясните, че може да се върне, когато е готово да яде, а не да си играе.
Обещанията
Когато децата нарушат дадено обещание, родителите искат да ги накажат. Но това не е начинът да ги научите да държат да думата си. Може да им кажете, че сте се почувствали предадени и да им обясните колко е важно и защо е важно да спазват обещанията си.
Използвайте логични последствия
Ако последствията са логични и са свързани с държанието, това учи децата да поемат отговорност. Например, детето чупи прозореца на съседа и за наказание го напердашвате. Какво ще научи то от тази ситуация? Ще се научи да не прави никога така, но също така ще се научи, че трябва да прикрива грешките си или да обвинява някой друг, да лъже, или просто да се стреми да не го хванат. Може да помисли, че е лошо или да изпита гняв и да иска да отмъсти на родителите си, които са го набили. Когато удряте дете, то може да започне да се държи добре, защото се страхува да не бъде ударено отново. Въпросът е, дали искате детето ви да се държи добре, защото го е страх от вас или защото ви уважава?
Направете сравнение с дете, което е счупило прозореца на съседа и родителите му казват: „Добре, видяхме, че счупи прозореца, сега как ще го поправиш?” използвайки добър, но строг глас. В такава ситуация, детето решава да измие колата на съседа няколко поредни пъти, за да компенсира за щетата. И какво в крайна сметка научава? Че грешките са неминуема част от живота ни и не е толкова важно, че е сгрешило, по-важното е, че е поело отговорност и е поправило грешката си. Тогава детето не изпитва нито гняв, нито иска да отмъсти на родителите си. И най-важното е, че самоуважението на детето, не е наранено.
Без конфликти
Децата, които се държат дръзко с родителите си, могат да ги провокират да ги зашлевят. В такава ситуация, най-добре се отдръпнете веднага. Не напускайте стаята ядосани, а спокойно кажете: „Ще бъда в другата стая, когато решиш, че ще говориш по-почтително, тогава ела!”
Информирайте детето предварително
Внезапното раздразнение на децата може лесно да вбеси родителите. Децата основно избухват, когато почувстват, че не са информирани за нещо или са безсилни в дадена ситуация. Вместо да кажете на детето си, че тръгвате веднага от къщата на негово приятелче, по-добре му кажете, че след 5 минути тръгвате. Това позволява на детето да довърши заниманието си, без да бъде прекъсвано.
Напляскването е форма на агресия, която това влияе на самоуважението и самочувствието на детето, срива ентусиазма му и го кара да буйства и да е неотзивчиво. Представете си семейство, което знае как да се подкрепя и градивно разрешава проблемите си, без да използва сила или насилие. Алтернативите са много, а резултатът – по-спокойни родители, които се чувстват добре и имат взаимна подкрепа.
Използвайте добри, но решителни действия
Вместо да удряте детето през ръката, когато то пипне нещо, което „не трябва”, не се ядосвайте, а най-добронамерено го заведете в другата стая и му дайте играчка или нещо друго, с което да се занимава.
Отделяйте време за себе си
Родителите са по-склонни да бият децата си, когато нямат време за себе си и се чувстват изтощени и забързани в ежедневието. Затова е важно за един родител да отделя време за себе си – да спортува, да чете или просто да се разходи в парка.
Вижте още:
Как да възпитаваме успешно чрез метода на „активното слушане”
Как да бъдем съзнателни родители и да научим децата на позитивно мислене?
10-те неща, от които децата най-много се нуждаят
