Първите 7 причини да спреш да четеш приказки за „Лека нощ!“ на детето
Внимание! Настоящото четиво не е подходящо за хора, лишени от чувство за хумор:).
1. Ти си неосъществен актьор. Приказката за „Лека нощ!“ остана твоята единствена изява. Всяко четене се превръща в мини-спектакъл, в който ти даваш всичко от себе си. Лошото е, че не позволяваш публиката да заспива, искаш внимание и аплодисменти. А идеята беше да приспиш детето, не да му дадеш великодушно автограф.
2. А сигурен ли си, че можеш да четеш? Толкова много сричаш и така се запъваш, че малкият сам те моли да спреш.
3. Винаги избираш най-страшните приказки. Ако вълкът не изяде бабата, то бабата изяжда вълка или в краен случай ловецът е канибал, който вечеря с всичките .. Е, не става за Лека нощ! Това, по-скоро, е приказка за… добър апетит!
4. Кой каза, че вестникът е подходящо четиво за „Лека нощ!”? Сигурно това, че търсенето на петрол остава стабилно въпреки цената, е интересно за теб. За него обаче, не е!
5. Винаги заспиваш преди детето. Всъщност си „отнесъл плувката” още на третото изречение. Откажи се. Дисциплината „Дълго лека-нощно четене” не е за теб!
6. Забелязваш, че упорито детето крие книжките, когато влизаш да му пожелаеш лека нощ… Внимавай, за да не започне да залоства и вратата преди да влезеш.
7. Всяка вечер четеш една и съща приказка – Принцесата и жабокът и тъжно подсмърчаш. Това, че ти си срещнала жабок, който не желае вече 10 години да се превърне в принц, не е причина да изпадаш в депресия.
17,381 преглеждания
