Опасни ли са котките за децата

Те са пухкави, гальовни, мили и много от нас ги приемат в домовете си като домашни любимци, които да гушкат и галят, а децата обожават да си играят с тях. Много хора ги наричат мъркащи психотерапевти, които успешно могат да ни помогнат да се справим със стреса и напрежението в ежедневието.

Но комуникацията с тези домашни любимци може да ни причини и някои доста неприятни емоции.

Ето за какво по-точно става дума:

Всеки от нас е чувал в детството си много пъти възрастните да казват: „Играл си с котката, измий си веднага ръцете.“

Общуването с животни, били те улични или домашни, изисква определени правила за хигиена, с които децата трябва да бъдат запознати от най-ранна възраст. Разбира се, не бива да се изпада в крайности, но всеки родител трябва да има предвид спазването на някои основни правила, за да се избегнат определени заболявания.

Най-разпространеното заболяване предавано от котка на човек е токсоплазмозата. Наред с нея обаче има има друго заболяване, на което често хората не обръщат внимание, а трябва. Това е т.нар. котешко одраскване, което учените наричат болест на Фелен.  Причинителят на „котешката драскотина“ е установен през 90-те години на миналия век в кръвта на диви, но и на домашни котки. Патогенните микроорганизми причиняват доброкачествена лимфоретикулоза, известна с народното си название „котешка болест“.

Заболяването се определя като типична зоонозна инфекция, т.е. болест, предавана от животни. Инфекцията има трансмисионни механизми на предаване – чрез драскотина или ухапване. Заболяването може да се предаде както от възрастен индивид, така и от малки котенца, които драскат и хапят много по-често от възрастните котки.

Да се предаде заразата от малките котенца е около 15-20 пъти по-вероятно и много по-лесно, отколкото от възрастни котки, тъй като възрастните животни развиват стабилен имунитет към лимфоретикулоза.

Какъв вид е тази инфекция?

Лимфоретикулоза представлява бактериална инфекция, която засяга основно лимфните възли. Заболяването се проявява, след като човек е имал контакт с котки, в резултат на което е бил одраскан. Причинителят на инфекцията е Bartonella henselae , микроорганизъм, който се среща навсякъде по света. По-често инфекцията се развива през зимата или есента, и в по-голямата си част пациентите са деца. Това е така, защото децата общуват с котките много по-активно от възрастните, а също така често им причиняват дискомфорт, заради което котките могат да ги надраскат или ухапят.

Bartonella henselae живее в слюнчените жлези на заразените котки, без самото животно да има признаци на заболяване. От друга страна заразената котка може да е заразоносител за дълъг период от време.

Според ветеринари и експерти, почти половината от котките в определен период от живота си могат да са носители на заразата. Почти всички котки прекарват заболяването без видими белези.

Болестта се предава единствено от котка на човек и не се предава от човек на човек.

След заболяването се развива устойчив и дълготраен имунитет към причинителя.

Прояви на заболяването

Клиничните прояви на заболяването са разнообразни, като могат да се групират в две основни групи – типични и нетипични. В типичните случаи фелинозата се проявява няколко дни след одраскването или ухапването от котка, на фона на привидно завяхналата и невъзпалена драскотина. Реално обаче на мястото на одраскването се появява локален възпалителен процес – сякаш инфекцията „тръгва“ наново. Това възпаление може да протече без повишение на температурата, практически е безболезнено, а самата рана е привидно спокойна.  Постепенно обаче се увеличават близките групи лимфни възли. Когато са налице драскотина от котка и увеличени лимфни възли, това е един от ключовите диагностични признаци за съмнение за лимфоретикулоза. Ако котката е одраскала ръката под лакътя, лимфните възли в областта на лакътя ще се възпалят, а тези в подмишниците са болезнени. По размер лимфните възли могат да достигнат около три сантиметра. Кожата над тях може да е гореща и зачервена. При по-тежки случаи може да има събиране на гноен ексудат.

Характерно е общо неразположение и слабост, лесна уморяемост, загуба на апетит и оплаквания от болки в областта на корема. Може да се появи лек обрив по тялото, болки в гърлото, както при грип или настинка, болезненост в мускулите и скованост на ставите.

Ако заразеното дете е с общ добър имунитет, след 10-тина дни до няколко седмици, патологичните процеси преминават и заболяването отшумява без усложнения и последствия. Ако имунитетът на детето е отслабен или детето е твърде малко, не са изключени някои усложнения, които могат да застрашат по-сериозно здравето и дори живота на детето.

Усложненията са от страна на черния дроб и далака, което може да се превърне в причина за повсеместно разпространение на заболяването в детския организъм. Възпалението може да засегне и сърцето като предизвика ендокардит, който да наложи хирургическа намеса и дългосрочно лечение.

Друго тежко усложнение е развитието гноен енцефалит, който може да се превърне в причина за трайни поражения върху детското здраве. Възможно е възпалението да засегне зрението и да предизвика монокуларна лезия. Въпреки че тези промени в състоянието на болното дете са преходни по природа, те могат да са особено тревожни за  родителите.

Диагностика и лечение

Като се има предвид, че болестта е сравнително нова, а патогенът е бил открит скоро и предвид разнообразието от симптоми, понякога е много трудно да се постави точната диагноза. Диагнозата може да бъде категорично потвърдена чрез извършването на микробиологично изследване чрез посявка за наличие на патогенни микроорганизми и откриването на антитела в кръвния серум. Диагнозата при децата се основава на симптоматиката и наличието на котешка драскотина. Ако в дома на детето има котка, това не е трудно да се установи.

Обикновено заболяването, ако не настъпят усложнения, преминава от само себе си, без да е нужно специално лечение. Но ако лимфните възли са прекалено уголемени и болезнени, може да се наложи хирургическа намеса, с цел отстраняването на гнойния ексудат, натрупан в тях. В тези случаи лечението изисква включването на антибиотично лечение за преодоляватето на инфекцията.

Възможно ли е да се избегне това заболяване?

Разбира се,  че всяко заболяване може да се избегне и е много по-лесно да се предпазим, отколкото да се лекуваме от дадено заболяване, когато си взимаме домашен любимец е задължително той да премине през нужните прегледи и имунизации във ветеринарния кабинет, за да се избегнат евентуалните усложнения по-късно.

Научете децата си, винаги след като си играят с котета, да си измиват старателно ръцете със сапун и топла вода, а ако котката одраска кожата на детето или го ухапе, незабавно промийте драскотините и раните с кислородна вода, а след това нанесете йод или сребърна вода.

Разбира се, ако преди да родите бебето, сте имали котка, не е нужно да се разделяте с нея след като то се роди, но задължително трябва да внимавате как бебето и котката ви си взаимодействат и ако забележите следи от одраскване да вземете необходимите мерки.

Заболяването се среща сравнително рядко, не е опасно за възрастните и порасналите деца, а по-малките трябва да бъдат следени как и кога имат съприкосновение с животните. Кажете на децата си защо не е добре да играят с уличните котки, да ги дразнят и да провокират тяхната агресия. И не забравяйте: Научете децата си винаги да мият ръцете си с топла вода и сапун след всяка среща с домашен любимец, независимо дали е вашия или нечий друг.

Тази статия има единствено информативен характер, ако имате въпроси или оплаквания, незабавно се обърнете към личния си лекар. 

Първите седем
по материали от интернет