(продължение)
Сряда
Какъв силен дъжд! Ялмар го слушаше дори и в съня си. Когато Оле-затвори-очички разтвори прозореца, водата се бе издигнала почти до самите стъкла. Улицата приличаше на същинско езеро, затова пък до самата къща стоеше един великолепен кораб.
— Не искаш ли да се поразходиш, Ялмар? — каза Оле-затвори-очички. — Тая нощ ти ще видиш далечни страни, а сутринта ще си бъдеш пак в къщи.
И ето, Ялмар се намери на кораба, облечен в празничните си дрехи. Времето се проясни изведнъж и те заплуваха по улиците, минаха край черквата и излязоха на открито, бурно море. Те плуваха дотогава, докато земята се скри съвсем от очите им. Забелязаха едно ято щъркели, които летяха към топлите страни в дълга редица един след друг. Щъркелите пътуваха вече много дни и един от тях беше тъй уморен, че едва се държеше във въздуха. Той летеше последен и скоро остана далеч от другите, докато най-сетне започна да се спуща все по-ниско, замахна още веднъж-дваж с криле, но напразно. Ето, той докосна с нозете си мачтата на кораба, плъзна се надолу по платната и — бух! — падна на палубата.
Един моряк го взе и го затвори в курника при кокошките, патиците и пуйките. Бедният щъркел стоеше съвсем смутен сред тях.
— Я го вижте какъв е хубостник! — казаха кокошките.
А пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Патиците пък се дръпнаха назад и почнаха да крякат.
И щъркелът им разправи за горещата Африка, за пирамидите и щраусите, които бягат като диви коне през пустинята. Но патиците не разбраха нищо и закрякаха отново помежду си:
— У, какъв глупак!
— Разбира се, че е глупак! — каза пуякът и изкурлюка.
Тогава щъркелът млъкна и се замисли за своята Африка.
— Какви хубави тънки нозе имате! — рече пуякът. Колко струва аршинът?
— Па! Па! Па! — закрякаха всички патици, но щъркелът се престори, че не чува нищо.
— Можете и вие да се посмеете с нас! — извика пуякът на щъркела. — Това беше добре казано! Или може би вие не го разбирате? Бедният, колко е простичък! Тогава да пазим шегите си само за нас!
И кокошките закудкудякаха, а патиците забъбриха:
— Гиг-гак! Гик-гак!
Тяхната шега беше ужасно смешна.
Но Ялмар се приближи до курника, отвори вратата и извика щъркела, които изтича веднага при него на палубата. Той си беше вече отпочинал и в знак на благодарност кимна с глава на Ялмар, разпери криле и отлетя към топлите страни. Кокошките пък продължаваха да кудкудякат, патиците крякаха, а пуякът почервеня като рак.
— Утре от вас ще сварим супа — каза Ялмар и се събуди в леглото си.
Чудно пътуване направи той тая нощ с Оле-затвори-очички!
Четвъртък
— Знаеш ли що? — каза Оле-затвори-очички. — Само не се плаши! Ей сега ще ти покажа едно малко мишле! — И той протегна ръката си, на която седеше хубава малка мишка. — Тя е дошла да те кани на сватба. Тук има две мишки, които тая нощ ще се женят. Те живеят под дъските на вашия килер.
— Че как ще вляза в тяхната дупка? — попита Ялмар.
— Не се грижи за това! — каза Оле-затвори-очички. — Аз ще те направя малък!
И той напръска Ялмар с вълшебната си пръскалка и Ялмар започна да става мъничък, мъничък — съвсем мъничък, колкото едно от пръстчетата на ръката му.
— Сега можеш да се облечеш в дрехите на оловния войник. Те ще ти приличат много, пък са и точно за гости.
— Добре — съгласи се Ялмар и в същата минута той стоеше нагизден в дрехите на оловния войник.
— Не желаете ли да седнете в напръстника на вашата майка? — каза мишката. — Тогава аз ще имам честта да ви повозя като в каляска.
— Ах, нима вие сама ще трябва да се безпокоите за това, госпожице? — рече Ялмар и в същия миг те потеглиха за мишата сватба.
Отначало се намериха в един дълъг проход под дъските, който беше точно толкова висок, колкото да мине напръстникът. Целият проход беше осветен с гнило дърво.
— Колко хубаво мирише, нали? — попита мишката, която возеше Ялмар. — Целият проход е намазан със свинска мас — има ли нещо по-хубаво от това?
Най-сетне те стигнаха в самата зала, дето се празнуваше сватбата. Надясно стояха всички мишки госпожици, които църкаха и си шепнеха, като че се смееха помежду си. Наляво стояха кавалерите и гладеха мустаците си с меките си лапички. А в средата на залата се виждаха младоженецът и булката. Те стояха в едно издълбано парче сирене и се целуваха ужасно силно пред очите на всички. Че какво, те бяха вече сгодени и сега щяха да се венчават.
А вътре идваха все нови и нови гости. Мишките едва не се задушаваха и затова младата двойка застана пред вратата, така че вече никой не можеше нито да влезе, нито да излезе. Залата беше намазана също като прохода със свинска мас. Друго угощение нямаше, но затова пък на гостите показаха вместо сладкиш едно грахово зърно, върху което една мишка от роднините на младоженците бе изгризала началните букви на техните имена. Това беше нещо необикновено.
Всички мишки уверяваха, че сватбата била великолепна и че през всичкото време те се чувствували много, много добре.
След това Ялмар се върна отново в къщи. Така той наистина бе ходил на гости в едно добро общество, но затова пък трябваше да се свие, да стане мъничък и да се премени в дрехите на оловния войник.
