Не ме искат

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

child

прочети част първа
прочети част втора

Децата, на които се „пада” малко любов за цялото детство, които са нежелани, случайни, непланирани. Усещайки се като ненужни и дори отхвърлени, те още в утробата осъзнават, че не носят щастие на родителите си. Затова основната им жизнена идея е: „Аз съм нежелан, недостоен, не заслужавам любов.”

Оттук и проблемите в живота им – всячески да угаждат на предмета на любовта си, в старанието си да докажат своята необходимост, но от друга страна отхвърлят искрената любов и не вярват в предаността. Освен това им е присъща обща разсеяност и неприязън към планове и разписания. Това затруднява личния им живот и е пречка в кариерата. Някои от „нежеланите” така компенсират тези си особености, че преминават в другата крайност – превръщат се в педантични изпълнители, на които всичко е разчетено с години напред, всички дейности са предварително планирани.

Идеята, че те са нежелани, непланирани се отразява негативно върху целия им живот. Сега за тях най-важното е да разберат и приемат, че в своя собствен живот те вече не зависят от майчиното желание, че могат и са длъжни както да обичат, така и да бъдат обичани.

Себеутвържденията могат да звучат така: „Заслужавам живота си, както всеки друг. Аз съм желан мъж (жена). Това е мое право – да бъда обичан и да обичам. Моят живот принадлежи само на мен.”

Ако плодът е лежал неправилно в матката 

Преди раждане акушерът се опитва да нагласи правилно положението на плода. Това е свързано най-напред с насилие над майката и плода и на второ място с неувереността, че процедурата ще е сполучлива. Безпокойството на майката, докосването на лекарската ръка, което всъщност е неприятно, формират съвършено специфична природа на новороденото.

Такива хора растат в една непрекъсната активна заетост, но по-скоро в постоянно лутане. Никак не могат да определят вяраната посока (даже на улицата), не разбират от къде могат да получат информация или как да усвоят дадено умение, нямат собствено мнение, нерешителни са дори по отношение на боравене със собствените си вещи. В същото време могат да бъдат много дребнави, неспокойни, обсесивни.

Във физически план неправилното положение в матката може да доведе до проблеми с фигурата, осанката, движенията. Болки в гръбначния стълб, ставите, вътрешните органи, без наличие на каквато и да било патология.

Понякога оплакванията са депресия, невротизъм, мнителност.

Струва си по-често да си повтарят: „Моето тяло ми харесва. Аз съм в безопасност. Знам какво правя. Твърдо знам къде отивам. Каквото и да правя, го правя правилно. Прощавам на акушера, който ми е предизвиквал болка – тя е била в моя полза.”

Примка около врата

Възможно е деца, на които в края на бременността или само по време на раждане са имали увиване на пъпната връв, да са най-щастливите, но и най-обидените в психологически план.

Имали са щастието да го преживеят, но постоянното усещане на примка около врата слага отпечатък на емоционалните им преживявания. Нерядко те, особено жените, са склонни към хистерични реакции, макар че първи признак на наближаващ пристъп е усещане за бучка в гърлото, която пречи да диша или гълта. Мъжете пък не могат да търпят вратовръзки или тесни поло блузи. Подсъзнателното усещане за живот близко до смъртта, води до това, че такива хора са склонни към авантюри и екстремни ситуации. При това първоначалната реакция е паническа, но в момента на вземане на решение те се държат сякаш са предвидили всичко от начало до край и правят единствено верни, но почти самоубийствени действия.

Същото важи и в личните им взаимоотношения: постоянни контакти с партньори, които по-скоро биха им навредили, отколкото биха ги подкрепили. Изпадане често в заплетени ситуации, които изведнъж в края разрешават.

Самоутвърждаващите фрази могат да бъдат такива: „Живея в пълна безопасност. Животът е приятно и безопасно нещо. Ще се справя със ситуацията, няма да стигна до криза. Аз искам и мога да бъда любим и любящ. Никой не е виновен, че попадам в трудни ситуации. Прощавам на мама за случилото се по време на бременността.”

Любовта и ненавистта на близнаците

Близнаците могат да изпитват или безкрайна любов един към друг или безкрайно ожесточение, в зависимост от това как е протекла бременността и стигал ли им е кислорода и хранителните вещества. Освен това, голямо значение има това доколко прост е бил изборът – кой ще се роди първи.

Еднояйчните близнаци поначало се разполагат в матката така, че редът се решава много преди началото на раждането. Затова такива близнаци още от първите си минути живот ясно показват лидерски черти, като по-нататък тези отношения между близнаците и с околните практически не се променят. Разнояйчните близнаци обаче могат да си устроят истински битки за правото кой ще се появи на света първи. Ехото на този конфликт се отразява и в особеностите на характера.

Родилият се първи от еднояйчните близнаци може да бъде агресивен, особено спрямо втория близнак. Пасивната борба за това кой да се роди първи се провежда към 6-7 месец на бременността. До раждането има още много време и затова децата лениво се опитват да се спуснат надолу, за да заемат стратегически важната позиция преди раждането.

Леки ритници и резонансът от тях водят до недоволство един към друг, скрита агресия и най-вече в първия. Така скритата агресивност първият може да проявява към различни  малки живи същества, например малки кученца. В същото време първият е способен да поеме тежестта на взето решение или изпълнение на трудна задача. Нерядко при еднояичните близнаци първият се явява стратега, а вторият – отличният изпълнител. Първият при разнояйчните близнаци нерядко се оказва такъв в резултат на активното отклонение на другия плод преди самото раждане.

Бременните жени знаят, че не много преди раждането матката се отпуска, става по-лесно дишането, главата на плода (в дадения случай на първия) слиза надолу. При двойна бременност, особено на разнояйчни, такова отпускане на матката може изобщо да не стане или да стане в последните дни преди раждане.

Може да се каже, че през цялото време близнаците не могат да се разберат кой от тях ще излезе първи. А ако спорът се затегне, то отпускането на матката може да бъде предшествано от активното движение на двете деца – те решават проблема по силов начин. Оттук и бурният характер на първо родилия се от разнояйчните. Ако се окаже да е момче, то може да бъде войнствен, тесногръд и отворен. Ако пък е момиче – то  може да бъде с големи амбиции, но за достигане на целите си ще предприема не само открити ходове, но и непозволени похвати, интриги и др.

Вторият при еднояичните близнаци по начало е добър като изпълнител, но не е творческа личност. Нередки са проблемите с червата и черния дроб, доколкото още с раждането, а дори и по-рано, вторият е по-склонен да отстъпва. В живота си вторият нерядко изпитва трудност в избраната генерална линия на развитие, въпреки че се справя отлично с по-леките планове.

Второто момиче е склонно към създаване на заплетени ситуации, от които сама трудно излиза, макар че в началото и на нея й се струва, че всичко се развива по плана. Второто момче, ако първото е било момиче, може да има склонност да харесва по- възрастни жени, а отношенията му с другите момчета носят характер на подчиненост или управление на принципа „сив кардинал”.

Ако и двете са момичета, те са проникнати от вътрешни виждания една към друга. Свързването на двете прилича на екстрасенсен контакт, а успехите и грешките копират една от друга. При момичета-близнаци по-често се случва, отколкото при обикновени сестри, да делят един мъж. При това, ако първата се е запознала с него по-рано, то втората му става любовница от робско чувство и подражание. Ако мъжът отначало принадлежи на втората, то първата го счита подсъзнателно за свой, както сестра си.

За получаване на собствено, индивидуално съществуване са полезни себеутвърждаващи изрази от типа: „Моят живот  принадлежи само на мен. На мен могат да подражават, но аз – не. Хората са интересни сами по себе си. Прощавам на родителите си, че съм се родил не един (една).“


В четвърта част очаквайте да прочетете и за:

 

Ако мама не е могла да се отпусне

Принудително подчинение на майката

Ако съпругът е много по-възрастен от жената

Ако в брака жената е по-голяма от мъжа

С лице към света

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

2,049 преглеждания

Comments are closed.