Няма възрастен, който съзнателно би обидил дете или би го пренебрегнал нарочно. Но повечето от нас, улисани в ежедневните грижи и мисли, често забравяме за обещанията си и поетите ангажименти, а децата, съвсем естествено, трудно могат да разберат това поведение на възрастните.
Ето петте най-често срещаните причини, поради които децата се чувстват огорчени и разочаровани от своите родители.
Възрастните лъжат!
Лъжите им са свързани най-често с твърдението, че знаят и могат всичко. Непрекъснато дават съвети как да се държат децата, как да учат, какво да облекат, защо е важно да си изяждат попарата и супата, кога да си легнат и по колко време да спят. А те самите дори да искат да спят по 8 часа, не могат да спят повече от пет и колкото да им се иска топла супа за обяд, обикновено имат възможността да изпият само едно кафе, а вечерята, макар сами да твърдят, че е полезно да е преди 19 часа, обикновено се случва не по-рано от 21 часа. Очевидно възрастните нищичко не знаят, как тогава не спират да поучават децата, и на всичко отгоре непрекъснато ги хранят с броколи и овесена каша.
Все ви обещават куче, а ви подаряват маратонки
Всяко дете мечтае за домашен любимец, за пухкаво другарче, с което да споделя игри и милувки и с трепет очаква да го получи на следващия празник. Но вместо това, родителите подаряват други неща – конструктори, ботушки, книжки. Възрастните винаги намират пари за ново обзавеждане, за скъп килим или за модерен телевизор, но за куче – не. Децата приемат трудно това и обикновено смятат, че за родителите тези неща са по-важни от тях самите. Когато децата пораснат, те самите разбират, че кучето не е вещ, че то се нуждае от грижи и присъствие, че едно малко дете не може да се грижи само за него. Едно куче изисква много грижи и внимание и дори един ден да си вземат не едно, а две кучета, порасналите деца продължават да се чувстват огорчени от неизпълнените родителски обещания.
Взимаха ви все последен от детската градина
Седяхте в полутъмната детска градина или облечени в съблекалнята с намусената лелка, докато очаквахте вратата да се отвори и мама да дойде, а в наивното ви детско съзнание се въртяха мрачни мисли, че тя повече никога няма да ви отведе от там, че си има по-важна работа и че е забравила за теб. А, накрая, когато идва запъхтяна, извинява се и обещава, че ще ви заведе за сладолед, дори това не може да изтрие спомена за онези ужасни минути на очакване и самота в съблекалнята, когато трябваше да слушаш какво злословят лелките за безотговорните ти родители.
Дядо Коледа е… татко ти
Или още по-лошият вариант – съседа от третия етаж. Децата силно се натъжават от факта, че възрастните ги смятат за наивни и глупави и че щом са малки няма как да различат истинския Дядо Коледа от чичо Гошо. Та, то се вижда от километри – фалшива брада, омачкан костюм и подаръци, които нямат нищо общо с това, което си написал в писмото до белобрадия старец.
Е, как човек да вярва в чудеса? А!
Когато имате собствено дете, естествено ще му разказвате как Дядо Коледа съществува и ще се надявате, че ще има повече късмет от вас и че истинският дядо Коледа ще му донесе мечтания подарък, а не просто някакъв подарък.
Принуждаваха ви да се извинявате на всяка цена
Дори когато не сте виновни или правехте нещо с най-добри намерения, ви караха да се извинявате. Когато боядисвахте стените с остатъците от маслените пастели, когато пускахте обувките на баща ви в пералнята или преподреждахте кухненските шкафове – дори тогава ви караха да се извинявате и да се чувствате виновни, вместо да ви благодарят за помощта. Оттогава мразите да се извинявате и да си признавате вината, пък била тя и реална!
Първите седем по идея от www.podelkidetkam.ru
