Много често децата просто ще ИЗБУХНАТ, за да споделят нещо и биха дошли директно при мен, за да ми кажат какво се случва с тях, без значение дали аз не разговарям с някой друг в момента. Е, поне така правеха преди. Преди – докато още не бях видяла от една приятелка тази мъничка гениална техника.
Разговарях с приятелката ми веднъж, когато нейният син (тогава на 3 години) искаше да каже нещо. Вместо да ни прекъсне, той постави ръчичката си върху нейната китка и зачака. Приятелката ми постави своята ръка върху неговата, за да му покаже, че го е забелязала и ние продължихме да разговаряме.
След като приключи с това, което казваше, тя се обърна към него. Аз занемях! Толкова просто. Толкова нежно. С такова уважение към двамата – и към детето, и към възрастния.
Със съпруга ми се опитахме да го въведем веднага. Обяснихме на Джак и Сара, че ако искат да ни кажат нещо, а ние вече разговаряме с друг, те трябва да поставят ръката си върху китката и да почакат. Бяха нужни няколко упражнения и няколко леки потупвания по нашите китки, като леко напомняне, но съм щастлива да споделя, че прекъсването е прекратено напълно!
Без повече – Чакай. Без повече – Моля, не ме прекъсвай. Просто един обикновен жест, леко докосване по китката. Това е всичко.
Статията е предоставена с любезното съдействие на Communication Academy
www.communication-academy.eu
