Днес дъщеря ми става на 11 месеца. И днес отиваме на фото-сесия. Ией!
Въпросното събитие трябваше да се случи преди точно 9 месеца и 20 дни. Защо ли? Ами фотосесията ни е с ваучер, а ваучерът беше подарък за погачата й. Мда. Опитахме, де, не е като да не опитахме да отидем по-рано. 3 пъти фотографът отмени, 1 път – аз. Знаете как е. Нищо. Важното е, че се случва. И, за своя огромна почуда, вълнувам се премного. Вчера бях на маникюр. Днес – на фризьор. Драгият дъждец, който намери за нужно да се излее точно, когато си тръгвах от салона, се погрижи 30-те ми лева да се окажат особено безсмислено изхарчени, ама нищо. Аз си знам, че съм с прическа. И на снимките това ми придобито самочувствие ще си личи, много ясно, че ще си личи.
Няма да ви разправям за преживяването „сешоар с бебе на колене“. Ако ви се е случвало, знаете за какво става дума. Ако не ви се е, няма как да ви преразкажа, то си е нещо, с което човек сам трябва да изживее. Не, че ви го пожелавам. Малко ми напомня на кола маската, която просто трябваше да бъде направена в единия ден, в който нямаше кой да ми гледа бебето. Та отидох с нея, тя – на 2 месеца, върху корема ми, аз –ведра, „успяваща-с-всичко-майка“. Но за това друг път
Честно казано, винаги съм гледала с, някак, пренебрежение на подобни прояви, фотосесии на бебоци и дребоци. Струваше ми се един вид буржоазна прищявка. Но, след като получихме подаръка ваучер, с немалка изненада аз се намерих притреперваща от радостно вълнение и моето мъничко мъниче да бъде професионално овековечено в познатите ни сетинги – шапка с дъъъълъг пискюл, в кофичка, със смешни дрешки, в някакви нарочни фонове. Замислих се защо и ето няколкото ми извода:
Тя никога вече няма да бъде щастлива точно заради това конкретно нещо, заради което личицето й е озарено днес, в тази минута, на тази снимка… и макар най-вероятно и тя самата на не си спомня защо е била толкова радостна, ще си се гледа – засмяна, мила, доволна.
Никога вече зъбчетата й няма да бъдат точно такива – долните, снежно бели, заешки, прекрасни, горните – недораснали, раздалечени, чаровни…
Никога вече няма да прави точно тези адски невероятни физиономии, които сега присъстват в репертоара й, скромният.
Абе, с една дума, никога вече няма да бъде 16 май 2014 година. Дори да бъде, ние едва ли ще разберем. Така че, смятам, просто сме длъжни да отидем и да си сторим ама най-прекрасната бебешка фотосесия на всички времена!
Следва продължение…
