Нека кажем няколко думи за способността на двегодишното дете да си играе с другите деца. Една разпространена сред възрастните грешка е да се надценява тази способност. Спомнете си, че както казах по-преди, във възрастта на първото юношество детето още не е готово да участва в групова игра. Затова майката, оставила двегодишни деца да се забавляват заедно в градината, спокойно може да разчита на скорошна размяна на удари. Което неизменно се случва!
Един-единствен другар в играта – такова е правилото. Личността на детето още не е достатъчно структурирана, за да разреши сложните проблеми, възникващи при повече участници. Интересно е да се отбележи, че най-добрият партньор е по-голямото, пет-шест годишно дете. Но не, разбира се, по-големият брат или по-голямата сестра! Най-подходящите игри са тези, чиито елементи могат да се разпределят между няколко деца. (Защото няма начин да не се скарат за единственото велосипедче или камионче.) Пясъкът, пластелинът или кубчетата ще бъдат далеч по-добре приети, тъй като можете да ги поделите и да дадете достатъчно на всяко.
Не очаквайте от двегодишно дете да отстъпва играчките си на друго дете. Спомнете си, че то е неспособно да си играе с другите. Един час игра в група е максимумът за тази възраст. Стойте наблизо, за да доловите признаците на умора, да се намесите, преди да избухне разправия, и да прекратите играта навреме.
Да видим по този повод как се развива способността за колективна игра.
През периода на самотната игра детето е напълно неспособно да си играе с другите деца. Във възрастта на първите стъпки другото бебе е играчка, а не партньор в игрите. Детето го разглежда внимателно, точно сякаш е нова играчка или някакъв интересен предмет, като го боцка с пръстче, щипе го или го гали, но никога не си играе с него.
През първото юношество се извършва преходът от самотната към успоредната игра. Това означава, че две или повече деца заемат еднакво географско пространство, но че играта на едното е независима от игрите на другите, дори ако им е приятно да са заедно.
Следващият етап е асоциативната игра, при която всички деца правят едно и също, например играят на пясъка, правят купчинки, удрят земята с пръчки, без да осъществяват истински обмен.
Съвместната игра е свойствена на детето от следващия стадий на развитие, след тригодишна възраст. При нея децата обсъждат плановете си и си разпределят ролите, като посочват кой кога ще тегли количката и кой ще седи в нея.
Във възрастта на първото юношество детето има нужда както от спокойни игри, така и от игри на действието. Речта му е регистрирала гигантски напредък и то започва да показва по-голяма чувствителност към думите – строителния материал на езика. Обича да си играе с тях, да имитира звуци, да повтаря познати броилки. Влюбено е в „бебешките рими”. Обожава повторенията като в „Трите малки прасенца”. Изпада във възторг, когато успее да се сети какво става по-нататък.
Горко ви, ако внесете промени в позната приказка или ако забравите част от нея! То обича историите за собствения си живот – как отива на пазара, как се вози на кола, как си играе в градината – все едно дали са описани в книга или вие му разправяте за въображаемите приключения на дете, което много прилича на него.
Едно от най-хубавите спокойни занимания за тази възраст е „играта на мълчание”. Наречете я така, защото малките деца обичат да правят всичко, което се нарича „игра”. Предложете на детето си следното: „Питър, хайде да играем на една нова игра. Нарича се „играта на мълчание”. Ще стоим и двамата мирни, без да вдигаме шум, и ще слушаме. Шт. Слушай много внимателно и ми кажи какво чуваш.” Тогава той ще ви изброй всички шумове, които долитат до там, където се намирате: кола, минаваща долу на улицата, птичка, която пее навън, или пък радиото на съседите.
Друг вариант: накарайте детето да затвори очи и да отгатне кое издава звука, който ще чуе. Можете да чукнете с лъжица по чаша, да драснете по пила за нокти или да произведете какъвто и да е интересен или характерен шум. Трета възможност: „Слушай сега. Ще кажа нещо съвсем тихичко, да видим дали ще го чуеш.” Прошепнете тогава някоя проста заповед като например: „Стани и иди да пипнеш вратата на коридора.” След няколко такива заповеди приключете играта, като му прошепнете на кое място сте скрили подаръче за него.
„Играта на мълчание” е особено препоръчителна за тази възраст. Тя научава детето да стои мирно и да се вслушва. Подходяща е и за изтощената от свръхактивното си хлапе майка, която има нужда от нещо по-спокойно, за да си отпочине. „Играта на мълчание” е и добро средство да се прибере вкъщи дете, което отказва да обядва или не бърза много да се изкъпе и да си легне.
Друг важен аспект на промяната, настъпваща през първото юношество, откриваме в хранителните навици. Храненето на детето не би трябвало да създава психологически проблеми, ако разчитате на естествения му глад, за да го насърчите да яде. Въздържайте се да го насилвате или да го карате да бърза. Сигурно ще се храни по-лошо и по-малко, отколкото ви се иска, но все пак ще погълне достатъчно, за да компенсира огромната изразходвана през деня енергия. Давайте му рационално подбрани храни и го оставете на мира. Не настоявайте да си изяде всичкото ядене преди десерта.
Понякога се появяват трудности поради това, че някои родители започват да изискват детето им да се държи прилично на масата. Заблудени от наскоро усвоената свободна реч, те заключават, че детето е достатъчно зряло и че може да прояви същата зрялост във всяко отношение. Всъщност за него е твърде рано да се храни „културно”.
Откъс от книгата на д-р Фицхю Додсън „Изкуството да бъдеш родител“, изд. Колибри, 2005г.
Научете повече за книгата на д-р Додсън тук.
Прочетете също:
