Покръстването на българите е процес, който завършва в периода 864-865 година. България приема християнството от Византия, като този акт е предшестван от сключването на дълбок мир между двете държави от цар Борис I и византийския император Михаил. Пратениците на княз Борис I, които отиват в Константинопол, за да сключат мирния договор, са покръстени непосредствено след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна мисия от византийски духовници, които масово започват да покръстват народа.
Българският владетел приема тайно християнството в началото на 864 година, а заедно с него и името на кръстника си – византийския император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и много знатни български родове. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година. След смъртта на свети братя Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност.
Обикнал монашеския подвиг, в 889 година цар Борис поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир да върне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син на Борис – Симеон. Борис се върнал в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен „равноапостолен светец“.
На 2 май имен ден празнуват Борис и Бориса.
