от Димитър Спасов
С бели внучки веселушки
Баба Зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки,
Мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко,
той с прозявка гледа как
във гората леко, леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка Мечо рече:
— Слънчо драг, къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки, ни игри.
Щом гората в сън заглъхне,
казват, трябва да се спи.
Чак кога южняк полъхне,
този сняг ще се стопи.
