Премахването на сливиците до неотдавна беше обичайна и често практикувана процедура. То се прилагаше още при първия по-сериозен здравен проблем, причинен от възпаление на сливиците, най-вече поради факта, че мнозина педиатри определяха този орган като излишен.
Най-новите изследвания обаче показват, че сливиците могат да имат много важна роля при предпазването на организма от инфекции.
Сливиците представляват неголеми закръглени образувания, с форма на бучки, намиращи се в задната част на гърлото. Също както и аденоидите, които обаче са разположени зад носа и горната част на устата, сливиците са част от лимфната система. Тяхната функция, и тази на аденоидите, е да спират болестотворните микроорганизми, които проникват през устата и носа.
При развитие на тонзилит, сливиците се инфектират, уголемяват се и се възпаляват, като причиняват затруднено преглъщане, лош дъх и главоболие. Възпалението на аденоидите също може да доведе до усложнения – от проблеми с дишането до възпаление на едното или двете уши.
Бактерията, която най-често причинява тонзилит най-често е Streptococcus pyogenes. При децата преди пубертета сливиците имат далеч по-активно участие в имунната система отколкото при възрастните. Това обяснява защо децата страдат по-често от тонзилит. Освен това преди пубертета имунната система все още се изгражда, а това прави организма по-податлив на инфекции.
Днес медицината препоръчва тонзилитът първо да се лекува, а само при липса на алтернатива да се пристъпва към премахване на сливиците. Лекарите прибягват до крайната мярка и при чести, дори и да не са тежки, възпаления, които не се повлияват от лечението с антибиотици.
Трябва ли и кога сливиците да се отстранят?
Днес медицината е категорична, че в човешкия организъм няма нищо излишно. Това се отнася както за апендикса, така и за сливиците.
След 12-годишна възраст сливиците търпят обратно развитие и намаляват своите размери, а с навършването на 20 години в повечето случаи те напълно атрофират, тъй като порасналият организъм вече не се нуждае от допълнителна защита от инфекции.
Често обаче при децата сливиците се разрастват и образуват аденоиди, които някои специалисти се опитват да лекуват, а други – отстраняват.
Според отоларинголозите хроничният възпалителен процес в сливиците е опасен с това, че той често преминава в другите органи и поразява съдовете, сърцето, бъбреците. Разрасналите се и възпалени сливици създават проблеми със слуха, дишането, може да пострада и дикцията. Още по-опасно за организма е когато аденоидите предизвикват нарушения в кръвообращението на черепната кухина, нощно напикаване или бронхиална астма. В тези случаи сливиците задължително трябва да се отстранят.
Аденоидите понякога се смятат погрешно за детска болест, която може да изчезне с възрастта. Но дотогава детето може да се промени така, че да стане неузнаваемо, т.е. да се формира т.нар. аденоиден тип лице, характеризиращо се с тесен череп и постоянно полуотворена уста. Горните зъби растат неправилно, долната челюст е издадена напред, а говоренето е носово.
Погрешно много родители смятат, че при наличието на лекарства за лечението на ангина, те могат да не търсят лекарска помощ. Но ангините са различни и всеки организъм ги прекарва по различен начин, затова не може да се каже, че има стандартни лекарства за лечението на това заболяване. Освен това ангината често се съпровожда с дифтерия, скарлатина, заболявания на кръвта – мононуклеоза, агранулоцитоза , коремен тиф и други. Затова лекарската намеса е задължителна.
При умерено увеличаване на сливиците, което не предизвиква патология от страна на другите органи, се препоръчва комплексно консервативно лечение: противовъзпалителни капки, имуностимулатори, витамини, дихателна гимнастика, закаляване, климатотерапия.
При наличието на чести ангини, рязко намаляване на слуха, задух или усложнения с носа, сливиците все пак трябва да бъдат отстранени чрез операция.
По материали от www.zdrave.bg
Прочетете още:
