Малките деца лъжат, хитруват и понякога крадат. Повече правят и трите неща! Но не се притеснявайте и не си мислете, че това „лошо“ поведение е предпоставка малкото ви дяволче с пъргави ръчички да се превърне в безпардонен престъпник.
Защо децата хитруват?
Искат да са победители. А не иска ли всеки това? Но за децата целта е много по-важна от самия път до нея. Да изкачиш върха на планината е целта, а детето би минало по всички съкратени маршрути, за да достигне първо желания връх. Дори и малките деца са наясно с конкуренцията около тях: победителите са страхотни, а губещите са… ами губещи. Те чуват как родителите им говорят за успехи и провали и въпреки че може и да не разбират изцяло смисъла на думите на възрастните, те усещат чувствата им.
Ето нещо важно, което трябва да запомним: хитруването е нещо, което децата често правят и което особено много тревожи родителите, които го приемат по-скоро като отстъпление отколкото като престъпление. Въпреки че, тези, които не лъжат често загубват интерес към играта с мошениците и набързо се оттеглят от нея.
Защо децта крадат?
Те не разбират смисъла на личното притежание. Ако искат нещо, децата просто го вземат. Светът е една голяма площадка за игра и всичко, което е в него им принадлежи.
Децата са безсрамно лакоми. Обичат да консумират и намират начини да получат това, което искат без значение какви са средствата. За съжаление, те включват осмислено и неосмислено крадене.
Децата са безсилни пленници. Те зависят от родителите си и от хората, които се грижат за тях, да наложат и следят за спазването на правилата. Да грабнат нещо, без да попитат, е особено овластяващо. Откраднатият предмет може дори да не е от най-силно желаните, но присвояването му им дава усещане за свобода.
Искат да са готини. Ако видят, че другите деца получават внимание от околните заради страхотната играчка, която имат, те биха поискали да я притежават – и в крайна сметка ги присвояват, за да попаднат във фокуса на вниманието.
Какво могат да направят родителите?
Да бъдат добър пример. Ако детето ви ви чуе да лъжете, види да нарушавате правилата или че претърсвате нечий чужди джобове, какво очаквате? Децата са впечатлителнин малки същества, които очакват родителите им да установят правилата и да им бъдат морален компас. Така че трябва да бъдем това, което се очаква от нас: да сме най-добрият пример.
Вижте позитивния импулс зад иначе лошата постъпка и започнете от там. Например, ако детето вземе кутията с бисквити от чантата на някое друго дете, го дръпнете настрани и му кажете: „Леле, наистина обичаш бисквити, нали?“. Поговорете си за това колко са вкусни всъщнсот бисквитите, как бихте искали светът да е направен от бисквити, колко забавно би било бисквитите да растат по дърветата и т.н. Едва след като сте установили тази посока, кажете: „ Знаеш ли, че тази кутия бисквити е на Боби? Боби също обича бисквити и трябва да й ги върнеш и да й кажеш „Извинявай, че ги взех“. След като детето го направи, го похвалете и му осигурете негови собствени бисквити.
Повече говорете и по-малко питайте. Детето се кълне, че си е измило зъбите, но знаете, че не е. Кажете му: „Наистина е чудесно, че си ги измил, защото знаеш какво се случва, ако не го направиш.“ Опишете подробно какво става, ако не са измити – развалят се, ходи се на зъболекар, там има борчета и т.н. Сега вече детето ще иска да си ги измие още веднъж – за всеки случай.
Добре е да се насърчава живото въображение. Оценете историите – дори се включете и ги допълнете с невероятни подробности. Но когато историите се повтарят и в тях все става дума за бели и лошо поведение, давайте малко сверка с реалния живот и по-приемливи алтернативи.
Играйте заедно прости игри, които са свързани с редуване и спазване на правила. Помагайте им през трудните и силните им моменти. А от време на време, след като сте спазвали правилата и всичко е минало добре, забравете за правилата и си позволете малко анархия в играта. След това сравнете двата различни начина на игра и обсъдете кое е било забавно и кое не и в двата вида игра.
Четете книги. Като наблюдавате слабите страни на измислени герои имате чудесна възможност да обясните престъпленията по недиректен начин. Обсъдете поуката от историята в последствие.
Разкажете вашите собствени истории на непослушание и бунтарско поведение като дете, за да не сте вечния светец за детето. Ако като дете сте били идеален ангел (хм, дали!), използвайте сочната история на някой приятел. От друга страна, споделяйте и истории за това колко е хубаво да си работил много и целеустремено като дете и да си извървял дълъг път към някаква цел.
Избягвайте да обвинявате или унизявате детето на публично място. Понякога на малките деца им е достатъчно да видят резултата от действията си, за да разберат,че са направили нещо лошо. Опитайте се да измислите начин да поправите нещата, да ги възстановите или да говорите с детето по подходящ за възрастта му начин, и го правете на четири очи с него. Намерете начин да се „свързвате“ с тях, но запазете авторитет.
Децата ще опитват отново и отново границите на позволените и непозволените неща, така че не очаквайте да научат всичко от първия път. На възраст между 5 и 7 правилата може би все още няма а имат ясни граници, но неправилното поведение трябва да се коригира постоянннно по ненатрапчив начин. На възраст 8 г. те вече ясно трябва да знаят разликата между добро и лошо. Ако детето ви продължава да лъже, хитрува и краде редовно в първите години на училището, може би има по-сериозни проблеми, които се крият зад това поведение и които трябва да бъдат установени.
Такива могат да са:
- Напрежение/конфликти в училище или вкъщи.
- Тормоз от страна на съучениците или братята и сестрите.
- Липса на внимание или недостатъчно внимание от страна на родителите.
- Прекалено високо оценяване или често сравняване с братя или сестри (или съученици и приятели).
- Възможни нарушения в развитието и интелектуалното израстване.
- Високо конкурентна среда в училище, на тренировките или вкъщи.
- Ако продължавате да имате притеснения за детето си, без значение от възрастта им, потърсете помощ. Може би има по-сериозни проблеми. Не се изолирайте в семейна среда – затварянето за външен контакт и „сверка на часовника“ ни кара да пропускаме важни моменти ит възпитанието на децата ни.
Прочетете още:
Защо децата ни игнорират, когато им говорим
7 начина да насърчим креативността у децата си
Статията е оригинално публикувана на: http://www.babble.com
За автора: Алис Колтман (Alice Kaltman, L.C.S.W.) работи с деца и родители от 1988 г.През 2006 г. тя става съосновател на Family Matters NY, семейна консултантска компания. Алис живее в Бруклин заедно с дъщеря си и съпруга си и пише статии за родителство и семейни отношение в много американски медии.
