Прекарах последните 4 дни на тревата с дъщеря си. Радостна за всичките ни микрони подредба на вселенските електрони ни подари почивка с чудесна компания, на чудесно място, с чудесно време. Чудесното място включваше чудесен двор с най-милата, зелена, плътна, мека тревичка. И от първия момент, в който пристигнахме, с моята принчипеса се паркирахме именно там, сред зелените стръкове. И, да ви кажа, беше просто… ами да, чудесно. Не ми се случва често да си играя с нея по толкова дълго, а това бяха цели 4 слънчеви дни, в които двете с нея бяхме заети предимно с нищо друго освен игра. Винаги съм знаела, че да си играеш с детенцето си, на неговата височина, с неговите възможност, с неговите темпове, би трябвало да е забележително, но досега не бях имала възможността да се отдам на тази разкошотия толкова въплътително.
Винаги съм знаела, че играта с нея ще ми носи много, много смях, но, когато спонтанно гонихме една заблудила се кокошка из целия двор, бях изненадана от радостните квисъци, които се разнасяха наоколо ни. защото бяха предимно от мен – изцяло забравила за всичко, изцяло правеща само едно, да гоня кокошка. Леле, колко беше забавно! Ето, това съм си мечтала, отпускането, забравата, отмятането на познатите състояние и вплуването в ново, всъщност, добре забравено старо. Детското. Радостта от това да гониш заблудила се кокошка. И да се смееш от цялото си сърце, душа, тяло. Ей така, бе, защото гониш кокошка. Хихи.
Естествено, предвид датата, това чудесно място не беше в България. Тук е валял недотам чудесен дъжд. Но сега сме си обратно в татковината и, за съжаление, като гледам прогнозата, пак ще прибягваме до съвсем не толкова забавните домашни помощници в дните. Затова реших да ви споделя нашия скромен, но изпитан списък с 3-те любими забави, които ме спасяват, когато навън е зле, а аз нямам възможност да се люсна на пода и да представлявам основната атракция на дребуса.
Пластмасовите съдове
Купи, чаши, гевгир… каквото ви се намира. Много е важно да е истинско, част от домакинството. Наистина ми е непонятно защо, но подобни предмети просто я омайват по истинно миракулозен начин. Поне половин час им е изцяло отдадена. После, сменяме
Всичко с копчета
Електронни, имам предвид. Калкулатор, дитанционно – никога не съм се радвала повече, че имаме толкова различни дистанционно управляеми техники вкъщи –
компютърна мишка даже, стар джиесем… май това са до момента откритите в нашето малко царство. Тук вече вдигаме времето и може да се стигне до дори 45 минути блажени натискане на бутончета и въртене на заветната вещ из дребните ръчички, придружено с радостни промърморвания. Подозирам, че я радвам толкова, защото ни вижда често да боравим с тях, затова са й така интересно. Все пак, играчките на мама и тати, то си е разкош да се добереш най-сетне!
Кутия с неща
Това е май най-успешното. Взимам кутия от нещо, ама да е голяма, например от обувки. Вътре посипвам щедро каквото намеря, от играчки с подходящ размер до всичко, което шарещият ми из стаите поглед закачи. Стига да е безопасно, разбира се, като например тефтерчето ми от каменна хартия, която почти не може да бъде скъсана, съответно, погълната и закономерно повърната с неудоволствие. Момиченцето ми се заравя в тази своеобразна съкровищница със страстта на вековечен иманяр и настава едно ровене, вадене, тръскане… като напоизвади всичко, показвам й как да си ги пуска пак вътре и, ето ти, още толкова време мир и спокойствие за всички братя.
