Ако имате по-възрастна баба, най-вероятно сте я чували да казва, че през високосна година човек не бива да се жени, не бива да се заема с нови начинания, да бере гъби(!), бременните не бива да се подстригват и т.н. Днес у всеки подобни суеверия предизвикват усмивка.
Знаем, че февруари е особен месец, но дали всъщност можем да отговорим на въпроса какво точно представлява високосната година и защо в календара ни има такъв феномен? Тъй като тази година е именно такава и ще отброим и 29-и февруари, решихме да ви разкажем повече по въпроса.
Високосна е тази година, която съдържа 366 дни вместо обикновените 365 дни. Тя се появява веднъж на 4 години и е начин календарната година да се синхронизира със сезоните. Те се повтарят при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето, това е т.нар тропическа година. Едно завъртане трае около 365 дни и 6 часа, следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили. Затова се добавя един допълнителен ден, който в юлианския и грегорианския календари принадлежи към февруари. На четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден. Високосни са годините, които се делят на 4 (с изключение на тези, които са кратни на 100) и на 400. Накратко казано, високосната година е начин да се уеднаквят разликите между календарната и слъчевата година.
Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Гай Юлий Цезар заповядал това да се отрази в календара. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”. Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.
И в това правило се допускат изключения. Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-дългият период между две високосни години е бил 8 години и се е разпростирал между 1896 – 1904г.
Съществува и специално понятие, наречено високосни секунди. Те също са допълнително дабавено време и се опират на наблюдения върху въртенето на Земята около собствената й ос. Чрез тях календарният ден се нагажда към слънчевия ден.
Различните календари имат различни начини за синхронизиране на двата вида години. Обикновено навсякъде това става чрез вмъкване на допълнително време в календара. В иранския календар например също има един допълнителен ден, вмъкван приблизително на всеки четири години, но по-прецизна и по-сложна система определя кои години са високосни в иранския (или персийски) календар. В китайския и в еврейския календар се вмъква по един допълнителен месец.
Любопитно е, че тази година, освен че е високосна, съдържа и петък 13-и цели три пъти – през месеците януари, април и юли. Това е и максималният брой на смятания за особен ден петък 13-и, защото според изчисления не може да има повече от 3 пъти петък 13-и в една година.
А дали ще се поддадете на суеверията или – не, зависи изцяло от вас. Каквото и да правите на 29-и, не забравяйте да изживеете подарения ден пълноценно, положително, с много усмивки и с любимите хора!
