Да се научим да общуваме с децата си е истинско предизвикателство. Това е изключително трудна задача за овладяването на собствените ни способности да общуваме с околните и най-вече със собствените си деца. По пътя към овладяването на това умение може да се окажем в двете крайности – от възторг до пълно разочарование.
Да си говорим с близките е от съществено значение за всички участници в дадена малка общност, каквато е семейството, но когато става дума за общуването с децата ни, предизвикателствата са повече от всякога, при това са от най-разнообразно естество.
Общуването ни с децата може да е затруднено от факта, че те все още не са развили напълно своите комуникативни способности. Възможно причина за това може да е, че малкото дете все още не умее да използва думите, че още не познава тяхното значение, а също и заради това, че не може да изразяват своите емоции и чувства. За да се развият тези способности у всяко дете са необходими много търпение и постоянство от страна на родителя.
Ето как можете по-лесно да подпомогнете и развиете тези умения.
Родителите трябва да познават стиловете на общуване
Има различни стилове на общуване: агресивни, пасивно-агресивни, покорни и манипулативни. Един стил не е непременно по-добър или по-лош от друг, но всеки един трябва да се прилага умело в конкретен случай или ситуация. Ако вие имате представа как да използвате всички начини на общуване, това ще е предимство за вас, тъй като ще сте наясно какво да очаквате.
Обикновено децата реагират по същия начин, по който околните се отнасят с тях. Ето защо ако родителите на едно дете се отнасят агресивно с него, то постепенно започва са се държи агресивно с околните. Ако непрекъснато го манипулират, то със сигурност ще овладее начините да манипулира другарчетата си, а и родителите си също.
Най-често родителите общуват с децата си посредством агресивни методи и това е напълно нормално, тъй като те са поставени в позицията на силата. Добре би било обаче, да се пробват всички форми на общуване, за да се уверите коя работи най-добре във вашия случай и коя е от най-голяма полза за развитието на вашето дете.
Задавайте конкретни въпроси
Ако попитате детето „Защо си разстроено?“ то много вероятно ще ви погледне учудено. За едно дете такъв въпрос е неразбираем, то не може да разбере какво го питате, а дори да осъзнава, едва ли има начин да отговори конкретно. Вместо това се опитайте да го попитате дали е тъжно, весело, щастливо или развълнувано. Когато отправяте конкретни въпроси към детето, вие му предоставяте възможността да се концентрира и да мисли за точната емоция, която изпитват в момента. От полза биха били и въпросите, които изискват НЕ/ДА отговори.
Постепенно с порастването можете да започнете да задавате и въпроси, изискващи отворени отговори. Ако детето продължава да не реагира включете въпроси изискващи НЕ/ДА отговори, за да го подпомогнете и да го приучите да се задълбочава в отговорите си.
Учете детето да изразява своите емоции
Емоциите са трудни за разбиране. Има моменти, когато децата дори не знаят какво чувстват. Учете детето си да изразяват емоциите си, за да ги изпитат докрай. Научавайки се да изразява емоциите, които усеща, детето ще се научи как да ги контролира.
Бъдете пример за детето си
Децата се учат преди всичко от това, което виждат, а не от това, което чуват. Добрите умения за общуване започват първо у дома. Ако сте склонни да крещите и нервничите през цялото време, децата ви ще приемат това поведение за нормални и ще го приложат в собствените си взаимоотношения с връстниците си. Добре е децата да бъдат приучени да изразяват чувствата и емоциите си с думи, а не с действия.
В семейството разговорите за личните емоции не бива да са табу. Ако някой има проблем в отношенията си с другите, е добре да сподели този факт откровено и лично и чрез дискусия да се намери адекватно решение на проблема, ако изобщо има такъв.
Ако родителите прилагат подобни методи в личните си взаимоотношения и ги демонстрират пред децата, те непременно ще възприемат този модел на поведение и ще се научат, че да изразяват себе си, споделяйки чувствата си, е най-правилния начин на взаимодействие и общуване.
От съществена важност е децата да виждат и да осъзнават, че всеки проблем има решение и че това решение е скрепено с положителен жест – целувка или прегръдка, които ще подсилят усещането, че всичко вече е наред.
Да се научим да общуваме пълноценно с децата си е трудно и е нужно много търпение и време, но положените усилия никога не са на вятъра.
Адаптация от www.parenting.com
