Как да родителстваме по-умно?

Прочетете и първа част.

„Но аз още говоря!“

„Никога не слушаш какво ти казвам!“

Преди няколко месеца чувах тези 2 фрази (и подобни) твърде често от дъщеря си, която точно беше навършила 6 години. Понякога бяха в отговор на молба да свърши нещо, защото се опитваше да преговаря с мен, така че нещата да се случат както тя иска. Обикновено аз бързах или пък вече повтарях молбата си за стотен път, затова се опитвах да прекратя преговорите и просто вече нещата да се случват. Винаги ставаше напечено и, вместо да си говорим, си викахме раздразнено.
Беше дразнещо за всички – и за мен, и за нея. И не водеше до нищо смислено. А напротив, заплашваше да навреди на комуникацията ни, а аз изключително много държа на това да общуваме искрено и открито.

След като премислих на спокойствие ситуацията, стигнах до следните изводи:
Първо, дъщеря ми очевидно искаше и да чувства, че контролира нещата или че има избор поне, като резултат на напълно нормален процес на развитие.

И второ, че най-ефективният начин да се справя със ситуацията за мен – единственият намесен възрастен и в крайна сметка единственият човек, когото бих могла да контролирам – е да променя реакцията си, щом усетя, че се задава буря.

Също така, че, колкото и да е трудно, когато съм заета или стресирана, трябва да направя пауза, за да дам на дъщеря си време да осмисли чувствата си и да ги изрази. Дори когато добре знам, че няма или не би могло да промени развоя на събитията.

Да я накарам да млъкне с думи не означава да спра спора. А просто и двете да се чувстваме нещастни.

Тя няма усещането, че я ценя като личност със собствени потребности, мисли и чувства. Няма усещането, че уважавам заниманията й, тъй като постоянно я прекъсвам с искане за нещо. Мисли, че не я чувам, защото, да бъда честна, не я слушах.

Така че сега вече се опитвам да си напомням, че трябва да поема дълбоко въздух и да направя пауза. Да слушам.

Не става дума за това да я оставям винаги да прави каквото тя си иска. А да й давам време и пространство да се чувства чута и да участва в разговора или семейния живот. И реално да общуваме. Да запазим комуникацията си честна и открита.

Поемам дъх. Пауза. Слушам.

За серията
Нямам претенции да бъда експертен родител. Даже напротив. Аз съм майка и учител, работил с множество семейства през годините. Чета доста. Пробвам нови неща. Някои работят, някои – не. Тази поредица няма за цел да ви даде всички отговори, съвсем не, защото аз със сигурност не разполагам с тях. Тя е за споделяне на простички, ефективни стратегии и идеи, които в моята практика са се доказали като успешни. Разбира се, всяко семейство е напълно различно, затова, моля, чувствайте се свободни да приложите всеки от съветите ми както сметнете за най-подходящо за вас.

Източник: Childhood101