Важно за всеки родител е да се научи да разговаря и общува пълноценно с детето си. Това всъщност не е толкова лесно, колкото звучи. Да чувате през ушите на детенцето си и да разберете в колко от разговорите помежду ви наистина вниква – това е пътят към стабилна комуникация.
Чудите се защо не внимава, когато му казвате нещо? Може би нямате правилен подход. Всяка възраст има специфични особености, които трябва да имате предвид.
И още нещо – скритите съобщения. Зад всеки детски въпрос или предложение се крие нещо от неговия свят, който невинаги успяваме да разчетем правилно.
0-2 години
Как комуникират те?
– плач и звуци
Плачът е едно от първите комуникативни средства, които бебетата използват. Той е своеобразен език и за всяка майка, а и татко, е много важно да се научат да го разчитат. Бебчето ви говори не с думи, а с различната интонация, звуци и сила на плача. Звукът, които за едни не значи нищо, казва много на други. Има специфичен и уникален плач за различните бебешки нужди и проблеми – когато бебчето е гладно, жадно, мокро, боли го коремчето, липсва му компанията на родителите и т.н.
3-4 месеца след раждането си бебчетата започват да усещат, че когато издават звук, мама и тати реагират на него. Когато родителят или грижещият се човек се отзовава на плача, бебето започва да се доверява на този човек, защото нуждите му са посрещнати с внимание. Бебчето има нужда да чувства майка си във всеки един момент– че е до него, че не е само и беззащитно.
– гукане
След първите няколко месеца бебетата започват и да гукат, което обикновено е знак, че се чувстват приятно и изпитват удоволствие.
– думи
Когато навърши първата си годинка, дететнцето би трябвало вече да се ориентира в езика на родителите си и околните.
Бебетата не разбират думите извън определения контекст, в който първоначално ги чуват. Най-добре се ориентират, когато думите са комбинирани с вашите жестове, тон и изражение.
След 18-24 месец дечицата започват да използват думи на действието. С тях изразяват какво искат или виждат, като засега прилагателните и по-сложните граматически словосъчетания са оставени настрана. Най-вероятно в този период ще употребяват фрази като „Мама върви”, „сложи обувки”, Ам-ам” и т.н.
Децата в тази възраст употребяват някои думи, за да заявят себе си. Думи като „не”, „да”, „мой” най-често присъстват в речника на детето – чрез тях те контролират света си. Но не ги приемайте буквално – когато детето каже „не” на родителя, то всъщност казва „да” на себе си. Така демонстрират независимост.
– жестове
Не само ние, но и бебетата използват жестове и тон н агласа си. Жестовете са толкова важни, колкото са и думите.
Как да комуникирате вие?
– докосване
Докосвайте, галете и се радвайте на бебчето си постоянно. Нека това е първата форма на комуникация помежду ви – така ще изградите стабилна връзка – не само емоционална, но и физическа. Когато бебчето плаче, гушнете го, погалете го. Бебетата усещат, когато сте спокойни, когато сте разтревожени, изнервени – усещат вашето настроение и чувства. Затова, когато общувате с него, постарайте се да бъдете спокойни и уравновесени, за да не го натоварвате излишно. Ако се опитвате да го успокоите или да си играете с него, докато самите вие сте преизпълнени с напрежение, не се учудвайте, че детето не се чувства комфортно и даже започва да плаче по-силно.
Не забравяйте, че бебеетата обичат да са близко до вас, да ви чувстват – тялото и телесната ви топлина. Опитайте се да запазите физическата връзка с детето си и когато то порасне и вече не е малко бебче – пак се гушкайте, галете, целувайте, казвайте си мили думи. Езикът на тялото и жестовете е много важно средство за контакт между родител и дете за цял живот, а не само в първите месеци и години.
– сила на звука и тон
Имайте предвид, че децата усещат силата на звука и тона на изреченото от вас. Например, когато кажете „Спри!”, възможно е детето да започне да плаче – заради остротата и силата на заповедта ви. В същото време, обратният случай – нежно и внимателно „Лека нощ!”, ще го предразположи към сладък и спокоен сън.
Не се учудвайте, когато бебето се разплаче, докато говорите по телефона. То усеща вашите вибрации, тон и специфичната промяна в тембъра на гласа и разбира, че вниманието ви не е насочено към него. Затова ревнува и изразява тази ревност чрез плач.
– думи
Говорете на детето си, дори когато е малко – така то свиква с речта и дълбоко в съзнанието му се загнездват бъдещи езикови умения. Нека свиква с думите – така и то по-бързо ще започне да говори. Знаете, че някои родители говорят на бебчетата още докато са в корема на майката.
– разговор
Опитайте се да научите бебчето си колкото може по-рано да общува с вас чрез формата на диалога. Кажете му нещо и насърчете отговор. Не очаквайте, разбира се, той да е дума или изречение. Достатъчно е детето да изгука, да се усмихне, да издаде какъвто и да е звук – това означава, че ви е разбрало и се учи да разговаря с вас.
Опитайте се да развивате и синтактичните умения на детето си – когато то каже „отива вкъщи”, вие му кажете: „Искаш да си отидеш вкъщи? Добре, ще отидем вкъщи”. Нека свиква с коректен словоред и правилно съгласуване и съчетаване на думите.
И най-важното – говорете на детето си независимо дали то ви разбира или все още – не.
