Децата винаги се изненадват, когато ги хванем да послъгват. Да, мама наистина има очи и на гърба! И да, тя може да говори с това малко пиленце, което предава тайните на другите! Дали? Или може би просто умеем майсторски да разчитаме езика на тялото и сигналите, които то ни изпраща?
Ще започнем от тук. Всяка мисъл, която минава през главата ни има три реакции, които се проявяват едновременно. Те са:
1. Емоционална
2. Интуитивна
3. Физическа
Емоционалната реакция се появява химически в тялото. Например, ако си помислите за нещо неприятно, нивото на серотонин (хормонът на щастието) моментално се променя и започваме да се чувстваме тъжни. Това е трудно да се прикрие, тъй като това са автоматични функции на тялото. Когато детето ви лъже, в тялото му се случват най-различни химически реакции, които от своя страна водят до чисто физическото им изразяване.
Интуитивната реакция на мозъка се изразява в изпращане на сигнални вълни/вибрации към околните. Когато уловим подобен сигнал, често го наричаме предчувствие, шесто чувство или „онова усещане в стомаха”. И когато усетим някой от тях, нашето дете, което се опитва да послъже, няма никакъв шанс. Освен това, за да доловим тези вибрации, дори не е необходимо да сме в една и съща стая.
Физическата реакция е тази, която е видима за човека срещу теб. Езикът на тялото може да бъде истински предател за лъжеца. И ако възрастния човек може да успее да замаскира положението, то децата са абсолютно прозрачни за опитните очи.
Ето един списък на физически реакции, които се проявяват при един лъжец, когато му зададете директен въпрос:
1. Погледът се насочва надясно или се докосва по дясната страна на главата или врата. През това време обмисля отговора. В този случай вероятността да не казва истината е много голяма.
2. Погледът се насочва наляво или се докосва по лявата страна на главата или врата. Претърсва се паметта, за да се намери отговор. Много вероятно е да се каже истината.
3. Кръстосване на ръцете преди да се даде отговор. Това индикира заемане на защитна поза, което говори, че запитаният не е доволен от въпроса. Вероятно печели време, за да обмисли тактиката си.
4. Отговорът е даден с доста силен, писклив глас. Повечето деца го правят. Хванати са!
5. Отговарят с тих, леко дрезгав глас. Отново са хванати!
6. Пипат или почесват носа си, точно преди или докато отговарят. Това не е добре. Има много сериозна вероятност да изричат лъжа.
7. Гледат надолу или избягват погледа на питащия. В защитна позиция са и се чувстват виновни.
8. Обръщат въпроса. Това е класическата защита, която се използва, за да се спечели време. „За какво говориш?”, „Защо винаги мислиш, че съм направил нещо?” Това отлагане на отговора показва, че вероятно изобщо няма да го получиш, ако не си настоятелен. Трябва да прекъснете това в зародиш.
9. Смяна на темата. Често срещана маневра на лъжеца. Повечето възрастни го използваме, дори към децата си. Но обратното е абсолютно неприемливо.
10. Прочистват гърлото си или се хващат за него преди или по време на отговора. Тази реакция е сигнал, че се чувстват заплашени. Това не е добър знак!
Инстинктът е реална информация, която вашият съзнателен ум не владее, а предизвикан и задействан именно от тази интуитивна реакция. Той обикновено ви прошепва какво да направите, но го прави само веднъж. Затова слушайте интуицията си. И по-важното – действайте, водени от нея.
Бъдете честни с децата си. Бъдете за пример. Ако намерите портфейл, пълен с пари, занесете го в полицията. Да, парите вътре, могат да ви дойдат доста добре, но пък урока, който ще дадете на детето си е безценен. Ако то открадне нещо, покажете му бързо, внимателно, но авторитетно, че това не е правилно. Научете ги, че нечестността има много висока цена. Тя се заплаща със срам, присмех, тъга, отхвърляне, униние или нещастие.
Важно е да превърнем честността в навик, както го правим това с миенето на зъбите и трябва да започнем от нас самите.
Прочетете още:
Подценяването и зачитането на емоциите на децата
