Малките деца придават напълно ново значение на думата „променлив”. Може да се уверим в това само в рамките на няколко часа. В един момент детето ни е господар на света, тича напред-назад изпълнено с радост и щастие. В следващия обаче, вече е истински разярен бик, крещи и плаче разстроено и с чувство на пълно безсилие хвърля играчките си из цялата стая. Като много родители, в този момент, се чувстваме безсилни и ни е трудно да знаем как точно да реагираме в ситуации като тази.
Според експертите, тези промени в настроенията и състоянията от една крайност в друга, са идеалната възможност да научим детето си на емоционално израстване, още от най-ранна възраст. Как да се справя със силните чувства и да успява да се успокоява и контролира само. А сигурната семейна среда е първото и най-добро място, където да научи тези житейски уроци.
Когато помагаме на детето си да разбира и да се справя с чувства като гняв, разочарование или объркване, ние развиваме неговата емоционална интелигентност или емоционално IQ. А едно дете с високо емоционално IQ е по-способно да комуникира с околните и да създава приятелства. Това ще му помага през целия му живот, защото такъв човек е по-уверен в себе си, по-отговорен и се справя по-лесно с междуличностните взаимоотношения.
Как може ние, родителите, да помогнем на детето си да развие по висок коефициент на емоционална интелигентност?
Изслушвайте го със съчувствие и съпричастност
Обърнете внимание на детето, когато то споделя как се чувства. Не пренебрегвайте нито една от емоциите му, независимо от причината, дори тя да ви се струва незначителна от ваша гледна точка. Ако подозирате, че детето ви се чувства изоставено, защото прекарвате повече време с новото бебе в семейството или пък, защото наскоро сте се върнали на работа, попитайте го. Нека ви обясни с него ви думи, а вие се съгласете: „Да, ти си прав. Сега съм доста заета с бебето” или „Разбирам те как се чувстваш, защото наистина не съм с теб по цял ден”.
След това може да използвате примери от собствения си живот, за да му покажете, че наистина разбирате какво ви казва. Освен това, така ще се успокои, че чувствата му са нормални, че всички минават през тях и в тях няма нищо необичайно или нередно.
Помогнете на детето да назове чувствата си
Със своя все още ограничен речник и елементарни познания за причинно-следствените връзки, малките деца често имат проблеми да опишат това, което чувстват. Може да насърчите детето да изгради емоционалната си лексика, като слагате етикети на различните емоции и усещания. Ако видите, че то е разочаровано, че няма да отиде на разходка в парка, може да му помогнете, като кажете: „Чувстваш се тъжен, нали така?”.
Също така може да му кажете, че е нормално да изпитва противоречиви чувства за нещо. Например, може да бъде едновременно развълнуван, но и уплашен от предстоящия първи ден в детската градина.
Ако детето ви и изглежда тъжно или разстроено без видима непосредствена причина, трябва да потърсим нещо в по-голямата картина, което вероятно го тревожи. Може би сте се преместили наскоро или пък сте се скарали с вашия партньор в негово присъствие. Ако не сте сигурни какво точно се случва, може да наблюдавате играта му. Често децата изразяват емоциите си, докато играят. Например, ако куклата-майка крещи много, това може да е сигнал за вас, какво всъщност може да го притеснява.
Потвърдете и подкрепете емоциите му
Вместо да кажем: „Няма причина да се ядосваш”, когато детето започне да хвърля парчетата от пъзела, който не можа да нареди, трябва да подкрепим и признаем тази му естествена реакция. Думите ни трябва да са по-скоро: „Наистина е много разочароващо, че не може да завършиш пъзела си, нали?” Когато казваме на децата си, че реакциите им са неестествени или неправилни, всъщност ги караме да ги крият и потискат.
Обърнете гневните изблици в образователни инструменти
Ако детето се разстрои когато чуе, че ще трябва да отиде на зъболекар, помогнете му да се овладее като го подготвите предварително за посещението. Поговорете в него, нека ви обясни какво го притеснява и защо се страхува. Разкажете му какво може да очаква по време на прегледа или евентуално интервенцията и защо се налага тя. Може да включите и някоя история за това как вие сте се притеснявали и сте имали сценична треска, преди да излезете на сцената или пък преди последното ви интервю за работа. Когато говорим открито за нашите собствени страхове с приятели или близки, започваме да се чувстваме по-добре. Същото е и при децата.
Използвайте конфликтите, за да го научите как да решава възникнал проблем
Когато вашето дете влезе в конфликт с вас или с друго дете, първо трябва ясно да поставим границите на допустимото поведение и след това да го поведем към намирането на решение. Например: „Знам, че си много ядосан на сестра си, че ти събори кулата, но не може да я удряш. Какво друго може да направиш в тази ситуация?”. Ако детето ви няма идеи, може да му предложим варианти.
Специалистите по овладяване на гнева съветват следното: за начало проверете стомаха, челюстта и юмруците на детето. Ако те са стегнати, първо трябва да „изпусне парата”, за да възстанови контрола над себе си. Поемете си заедно няколко пъти дълбоко въздух и пребройте до десет. След това му кажете, че може да използва твърд и ясен тон (без крясъци), с който да изкаже гнева си. Нека започне с реплика от рода: „Много съм ядосан, че ми събори кулата”. Децата трябва да знаят, че няма нищо лошо в това да си ядосан и да го кажеш, стига да не нараняваш другите, заради това.
Дайте пример, като запазвате спокойствие
За да сме в помощ на децата си, трябва първо да видим как ние самите реагираме в различни ситуации и как изразяваме емоциите си. Важно е ние да не бъдем груби, когато сме ядосани. Да кажем: „Разстройвам се, когато се държиш по този начин”, вместо „Подлудяваш ме така”. Така детето ще разбере, че проблемът е в неговото поведение, а не в него самото. Трябва да сме избягваме директната критика, което може да повлияе на самочувствието му.
И през цялото това време, не трябва да пренебрегваме или да забравяме за нашите собствени чувства. Някои родители пренебрегват негативните си емоции, за да не причинят дискомфорт на децата си. Но това, което ще постигнем криейки ги, е по-скоро да ги объркаме. Като признаваме, че сме недоволни, без да вменяваме вина или да ставаме агресивни, като крещим, ние показваме и учим, че дори и най-трудните чувства могат да бъдат управлявани.
