Всички сме чували за поверието, свързано с пъпчето на бебето, според което трябва да хвърлим остатъка от пъпната връв на специално избрано място, за да определим бъдещето и съдбата на нашето дете. За някои този ритуал влиза в категорията „бабини деветини”, за други решението какво да направят с остатъка от пъпната връв на бебето си е повод за сериозни размисли, свързани с важно и отговорно решение.
Някои майки хвърлят пъпчето веднага щом то падне, но други го запазват известно време. Поверието гласи, че пъпчето не бива да се изхвърля, преди детето да е проходило и се пази заедно с предмета, който детето е хванало на прощъпулника.
Ако сте от групата на спазващите тази традиция и все още не сте си отговорили на въпроса „къде”, ето някои от най-популярните места, които поколения родители са избирали с желание да превърнат децата си в успешни и щастливи личности.
1. В течаща вода
Още от времето на нашите баби се счита, че е най-добре да се изхвърли бебешкото пъпче в течаща вода. Мотивите за това поверие са, че водата е символ на свобода, сила, независимост и чистота. Така, ако пъпната връв се хвърли в течаща вода, това ще донесе на детето именно тези качества. Друго поверие гласи, че хвърлянето на пъпчето в река, море или океан, не е добра идея, а по-скоро може да навреди на детето, тъй като водата е свързана с опасност и по този начин орисваме нашия наследник цял живот да е изложен на риск във водата.
2. В чужбина
Малко по-съвременна трактовка на поверията с пъпчето кара родителите да избират екзотични места извън България. Желанието за кариера и благополучие зад граница са основен мотив за този избор.
3. Да се зарови
Заравянето на пъпчето е ритуал, чрез които се цели детето да бъде защитено от лоши очи и от зли мисли. Някои родители заравят пъпчето в пясък на морския бряг, други в гората, трети в близост до дома.
4. Да се запази
Съществуват и майки, които решават, че ще запазят пъпчето на детето си с желанието то да остане по-дълго до тях и да не се отделя от семейното огнище.
5. Да се постави в книга
Поставянето на пъпчето в книга е друг роден обичай. Идеята е, че по този начин детето ще бъде орисано в любов към науката, знанието и книгите. Противниците на това поверие считат, че символът на „затисването” има негативни последици и детето ще израсне като несамостоятелен и нерешителен индивид.
6. На места, свързани с професията
Амбициите на родителите ги карат да стават все по-изобретателни в поверията, свързани с пъпната връв. Някои търсят начин да оставят пъпчето в адвокатска кантора, други на сцената на театъра, трети на футболното игрище.
7. Да се даде на детето, когато порасне
Някои родители решават, че решението къде да бъде хвърлено бебешкото пъпче е лично и то трябва да се вземе от самото дете, когато то порасне. Пъпчето се пази в дома на семейството и родителите го дават на детето, когато то навърши 16 години. Тогава детето решава дали да го изхвърли, избирайки си професионално поприще и желан път за развитие, или да го запази като талисман.
Е, всички тези неща звучат малко странно за 21 век, но какво пък, важното е да се случват с позитивна нагласа, с мярка и с любов към детето. Самият факт, че обичаят е оцелял толкова много години, означава, че любовта към децата и желанието на родителите да им подсигурят най-доброто бъдеще опира до много грижи, жертви, старание, а понякога и до малко лишени от логика ритуали.
Този уеб-сайт и авторските права върху него са изключителна собственост на Първите седем ЕООД. Забранено е копирането, възпроизвеждането, преработването, променянето и използването с търговска цел на уеб-сайта или на неговото съдържание – изцяло или частично под каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на Първите седем ЕООД.
Още:
Често срещани нервни симптоми при бебетата
Впечатляващи факти за вашето бебе
