Публикувано в брой дванадесет на сп. Първите седем
Предимствата на това да имаш повече деца?
Никога не си сам или самотен; няма опасност да се обездвижиш; винаги имаш компания за кино, велосипед и ролери, басейн и… шопинг терапия, оле!
Намираш идеалното оправдание да живеещ на шоколад и да се чувстваш по-велик от Наполеон, защото добиваш свръхспособности – чуваш стерео, подобряваш зрението си и изобретателността си. Няма нужда да посещаваш местния зоопарк и панаир за забавление – у дома си имаш коте, зайче, маймунче, мече. Няма нужда да се цакаш и за цирк – горепосочените животни могат да бъдат (не)умело дресирани.
Споделете един мит за семействата с повече деца?: Мно-о-о-о-о-ого е трудно, много! Повече деца могат да си позволят само богатите.
Организирането на групата: Организиране ли? Малки сме за казарма. Цари пълен хаос и всички са щастливи.
Развлеченията: Има за всички: батко, мама и тате карат велосипеди, малките се возят на седалки; батко и мама карат ролери и зимни кънки; батко тренира тенис; мама ходи на антицелулитен масаж с трите стихии; кака играе с всичко, всички и всякъде; бебето – спи-яде-спи-яде.
Почивката: Най-големият кеф е извозването на катуна. Вече се движим две коли, защото няма място за всички ни в едно возило. На последната почивка чух персонала на хотела да ни обсъжда дали сме разведени или не, след като пристигнахме по отделно, но нощуваме в обща стая и правим общи неща. :-))
Личното пространство: Когато всичко живо се хоризонтира, е моето време. Лошото при децата е, че растат твърде бързо. Съвсем скоро всеки ще хване своя път и тогава ще ми писне от лично пространство.
Най-забавната част: На улицата всеки ден непознати ми задават два въпроса: „Всичките ли са ваши?” и „Как се справяте?” Хо-хо-хо!
Белички и неразбории всякакви, но и умилителни картини на връзката между тях тримата и нас, петимата.
Най-трудната: Не се сещам, но… може би когато се замислям в какъв свят ще живеят, дали ще мога да им дам най-доброто от себе си. По-ежедневно е неизбежното, когато двамата се затичат в различни посоки, а ние с бебето сме в средата. Няколко пъти усетих и съжалителни, надменни и високомерни погледи, но проблемът си е техен…
Кой е по-лесният вариант: повече или по-малко деца? Повече, повече. Бога ми, чудя се как съм се справяла преди да имам деца и когато четири години имахме само едно. Над него треперех денонощно през първата година, с второто предимно се забавлявах и виждах родителските си грешки, а третото – не го усещам, то е вълшебно бебе.
Какво най-често прави цялото семейство? Всичко, което прави всяко друго семейство по света, или по-общо казано – каквото си искаме!
Семейството се състои от:
ляво полукълбо на мозъка и ръце – Ники, 39 г.,
дясно полукълбо на мозъка, сърце, гръб и крака – Изи, 36 г.
усмивка и пърхащи мигли – Каби, почти 6 г.
белези и рани – Криси, 2 г.
бутчета за печене – Емил, 4 месеца
Още от Споделено:
