Играй с храната си? Или не? Размислите на една майка
Авторката е майка на 4 деца и бивша учителка в предучилищно ниво, В момента тя се грижи за своите 4 съкровища и поддържа един от най-интересните блогове за родителство picklebums.com. Предлагаме ви нейните размисли на тема „Храната – ценен ресурс или материал за игра“.
Когато бях съвсем нова учителка, работих с прекрасна жена, която ме научи на много за истинското свързване на децата, с които работехме с това, което учеха. Тя имаше някои много страстни идеи и една от тях беше, че храната не трябва да се използва за игра.
Нейните причини ми се струваха логични.
Тя оспорваше, че изпращаме скрити послания на децата относно храната, когато от една страна ги помолим да ядат каквото има и да не хабят храна, а след това от друга страна им позволяваме да рисуват със смес за пудинг.
За малките деца объркването е двойно, казваме им да не си играят с храната си и да не слагат играчки в устата си, а след това им предлагаме храна за играчка.
Тя говореше, че храната е ценен ресурс и за това колко много хора нямат късмета да имат достатъчно храна за ядене, а какво остава за игра. Тя говореше за това как на храната се гледа различно в различните култури и как играта с храна може да е обидна за някои хора.
Дълго време вървях по стъпките й, защото бях съгласна с всички тези изказвания – храната е ценен ресурс и искам да науча собствените си деца да са уважителни към ползването и консумацията на храна, а не разточителни.
Но годините си минаваха и аз работех в центрове, които не бяха така добре снабдени като първия, смених леко философията си и използвах тесто, когато не можехме да си позволим глина. Все още избягвах всяка друга храна в играта… но не можех да се откажа от тестото, така че се превърнах в нещо като лицемер.
Сега, много години по-късно, вкъщи със собствните си деца отново се замислям за този въпрос.
Докато приготвям още едина партида тесто, мисля за другите храни, които използвам като част от играта, хранителни продукти, които бих искала да използвам и алтернативата.
Бихме могли да използваме глина вместо тесто, купено лепило вместо домашно приготвена паста от царевично нишесте… Но използването на не-храните по-добрият избор ли е? Като вземем предвид посланието, което изпращам на децата си, нежеланието ми да се хаби храна, желанието да науча децата си да уважават и да бъдат благодарни за храната, която имаме, както и други спорни въпроси като химикалите, транспортирането, отпадъците и околната среда.
Когато погледна някои от алтернативите, които използвам и претегля за и против, понякога се притеснявам повече за не-хранителните алтернативи, когато става дума за неща като токсични химикали, които може да съдържат, влиянието на околната среда и транспорта и как ще се обезвредят. Започвам да си мисля, че някои неща от храна са по-добър избор от тези от не-храна за децата ми.
Все още силно вярвам, че храната е ценен източник и не съм ок с прахосването й. Затова, ако използвам храна в играта, нужно е да е по такъв начин, че да можем да я използваме отново или да я рециклираме.
ОК съм с избирането на нещо на хранителна основа пред комерсиално направено, когато то е по-добро за околната среда и децата ми. Така че съм ОК с приготвянето на паста от царевично нишесте, защото е по-добре за околната среда и децата ми в сравнение с химическия еквивалент.
Не съм ОК с избирането на храна за игра, когато е приспособление или когато е представена по начин, който може да обърка децата ми дали това е нещо за ядене или за игра.
Наистина искам децата ми да уважават храната, да разбират, че някои хора са гладни всеки ден от живота си и че някои хора вярват в различни неща за различните храни. Затова винаги ще внимавам да обяснявам защо не хабим храната и да говорим за храната, когато се храним или когато играем с нея.
Сигурна съм, че размислите ми за храната в играта ще се променят и еволюират с времето, както се случи през последните 18 години откакто започнах да преподавам (уау, това е дълго време!). И как използвам храната с моите собствени деца е различно от това как бих изпозлвала храна, ако преподавам в група деца. Но, иронично, изглежда съм се завърнала към старата поговорка, че „забраняването” на неща никога не работи наистина. За мен няма много неща, които са черни или бели в света и много неща, които са в много нюанси на сивото.
Авторката: Кейт е бивша учителка на деца в предучилищна възраст, а понастоящем е майка на 4 деца и блогър, който поддържа прекрасно местенце онлайн за родителство, забавления, семеен живот, занимания за деца и семейства. Освен деца и семейство има градина, в която отглежда собствените си зеленчуци. Има и разхвърляна кухня и мания за създаване на развиващи занимания за четирите си деца.
Подобни статии:
1,295 преглеждания
